Екзекуторът

108.

Той си пое дълбоко дъх и отново се втренчи в снимките, залепени на тухлената стена в осветеното от свещи мазе. Лицата сякаш го гледаха, всяко с историята си и я разказваха. Тялото му потръпна от вълнение при мисълта за онова, което вече беше постигнал и все още предстоеше.

— Остава още малко — усмихна се той и облиза напуканите си устни. — Имам много време да го направя.

Погледът му се спря на чертежите и плановете на голямата метална маса и той се засмя. Беше решил да остави най-хубавото за накрая. Знаеше точно какво ги плаши до смърт. Единият се ужасяваше от паяци, а другият — от плъхове. Мисълта го изпълни с умопомрачително усещане за сила. Беше им подготвил истински шедьовър — цяло ново измерение на паника и болка. Нямаше търпение да се изправи пред тях. Да види страха в очите им. Да вкуси кръвта им. Да ги накара да страдат. Но знаеше колко важно е да бъде търпелив.

Той отвори миниатюрния хладилник в ъгъла на помещението и внимателно прокара пръсти по шишенцето с кръв, която беше взел от последната жертва.

До тук всичко беше минало по плана, но бе възникнало нещо неочаквано. Той се втренчи гневно в снимката на първата страница на „Ел Ей Таймс“. Не беше предвидил това, но лесно можеше да отстрани проблема. Нищо и никой не можеше да му попречи да постигне целта си.