Екзекуторът

76.

Гарсия и Хопкинс се приближиха да разгледат картата.

— Били са на същата възраст, когато хлапетата се събират да се мотаят заедно. Може да си били в една улична банда — предположи Иън.

— Не много квартали в Лос Анджелис се спогаждат — възрази Карлос. — И Комптън определено е един от тях, особено Гардена.

Хънтър кимна.

— Да, но говорим за времето отпреди двайсет и пет години. Тогава нещата не са били толкова лоши. Не е имало такъв голям проблем с бандите като сега. Жителите на различните квартали са общували много по-добре от днес.

— Вярно е — призна Хопкинс.

Робърт се взира в картата още малко и след това погледна часовника си.

— Това е най-доброто, с което разполагаме, затова нека отидем в училищата им, да поразпитаме, да разгледаме архивите и да видим какво ще научим — предложи и направи знак на Иън да му даде листа с информацията за Аманда Райли.

— Искаш ли да се обадя в училищата? — попита Хопкинс.

— Само ще те прехвърлят от човек на човек. Пък и съм сигурен, че имат снимки, които трябва да видим. — Хънтър се обърна към Гарсия: — Аз ще отида в училището на свещеника в Комптън, а ти провери училището на Аманда в Гардена.

Карлос кимна.

— Все още търся хората от двете снимки от къщата в Малибу в базата — данни на „Изчезнали лица“ и „Убийства“. — Иън се обърна към компютъра и щракна с мишката няколко пъти. Двете фотографии изпълниха екрана. — Засега няма съвпадения.

— Продължавай да търсиш — каза Робърт и забеляза съмнението, изписано на лицето на младото ченге. — Нещо не е ли наред?

— Мисля си, че тези двамата може да са били убити отдавна, преди години — предпазливо започна Хопкинс, без да отмества очи от снимките. — Това би обяснило защо все още не сме ги намерили и защо няма връзка между жертвите. Вероятно убиецът е започнал да убива преди известно време и е престанал по някаква причина, а сега отново се е развихрил. — Той разсеяно погледна часовника си.

— По дяволите! — възкликна Хънтър и широко отворените му очи се стрелнаха няколко пъти между Иън и компютърния екран.

— Какво направих? — нервно попита полицаят.

— Не са били убити преди време, а през последните пет месеца — заяви Робърт.

Гарсия се намръщи, докато се мъчеше да следи мисълта на партньора си.

— От къде знаеш?

— Часовникът му. — Хънтър посочи екрана.

Карлос и Иън се наведоха, присвиха очи и се опитаха да видят отчасти скрития часовник на лявата китка на убития мъж. Гарсия се отказа след няколко секунди.

— Не се вижда целият часовник — каза и се изправи. — Половината е отрязана от края на снимката.

— По дяволите! — извика и Хопкинс. — Това е възпоменателен часовник от финала на „Ел Ей Лейкърс“ на Националната баскетболна асоциация. Пуснаха ги през юли, след финалите през юни.

— Как разбра? — зачуди се Карлос.

— Той има същия часовник — отвърна Робърт и впери поглед в китката на младото ченге. — Свържи се с моргите. Нека ти изпратят описи на личните вещи на всички мъже, които са приели през последните осем седмици. Намерим ли часовника, ще открием и първата жертва.