Екзекуторът

52.

Залата за пресконференции в Паркър Сентър беше достатъчно голяма, за да побере тълпата от жадни за новини репортери, които дойдоха.

Барбара Блейк трябваше да признае, че когато прие да оглави отдел „Обири и убийства“ само преди седмица, не очакваше, че толкова скоро ще се изправи пред представителите на медиите в Лос Анджелис, нито че ще влезе в конфликт с кмета на града в първия си работен ден. Но щом длъжността й го изискваше, тя беше готова да го направи.

Капитан Блейк влезе в залата и силното мърморене стихна до шепот. Тя беше облечена в стилен прав панталон, светлочервена копринена блуза и черно сако. Както обикновено гримът й беше дискретен. Блейк зае мястото си зад трибуната. Изглеждаше спокойна и уверена. Мълчаливо огледа присъстващите и зачака всички да насочат вниманието си към нея. И след десетина секунди успя.

— Ще отговарям на въпроси само пет минути. Вероятно ще можем да разсеем някои фантазии, които бяха публикувани в днешния вестник. — Гласът й беше твърд и прелъстителен и съчетаваше мек, момичешки тон с увереност, което беше обезоръжаващо. — Преди да започнете, позволете ми да отбележа нещо. Няма да обсъждам аспектите на текущи разследвания, затова, моля ви, не си правете труда да питате. Ако въпросите ви не са зададени учтиво и точно, пресконференцията ще приключи.

Вдигнаха се ръце и репортерите започнаха да подават микрофони с емблемите на Си Ен Ен, Фокс, Си Би Ес, Ен Би Си, Корт ТВ и няколко големи вестника.

Блейк стисна зъби. Те не бяха чули нито дума от онова, което им беше казала.

— Капитан Блейк — извика привлекателна чернокоса репортерка в ъгъла на залата. — Клеър Андерсън от „Ел Ей Таймс“ — представи се тя и Барбара с интерес насочи вниманието си към нея. Клеър беше висока и слаба и в тона й имаше арогантност. — Твърдите ли, че убийството в църквата „Седемте светии“ миналата седмица и вчерашното на Пасифик Коуст Хайуей не са свързани?

— В момента не разполагаме с нищо, което да свързва двете разследвания — отвърна Барбара със спокоен, непоколебим тон.

— Тогава защо сте възложили случая на детектив Хънтър? — настоя Клеър.

— Какво имате предвид?

— Имам много надежден източник, който ми каза, че детектив Хънтър се занимава изключително само с разследването на убийството в църквата „Седемте светии“. Ако случаите не са свързани, защо детектив Хънтър разследва и убийството в Малибу?

„Ето какво било“ — помисли си Блейк. Нямаше изтичане на информация. Клеър сама беше стигнала до извода, че щом убийството в Малибу е възложено на Робърт, двата случая трябва да са свързани. Умно.

— Затова ли вестникът ви го публикува сутринта? — гневно попита Барбара. — Заради вашето предположение? Решили сте да разпространявате паника в града, защото сте направили глупаво заключение?

Клеър повдигна рамене, без да се уплаши от гневния й поглед.

— Както казах, източникът ми е много надежден.

— Нима? Ако плащате на източника си повече от долар и деветдесет и пет, той ви е подвел.

В залата се разнесе сдържан смях.

— Нека изясня нещо — продължи капитанът. — В един идеален свят в отдела би имало толкова детективи, колкото са и случаите и съотношението би било едно към едно, но светът не е идеален, нали? В този свят някой влиза в църква, когато е времето за изповеди и обезглавява свещеник. В този свят някой завързва за стол невинна жена и я изтезава пред силен огън, докато тя умре.

В помещението настъпи пълна тишина.

— За жалост — добави Блейк — броят на престъпленията, извършени с особена жестокост в града, далеч надвишава броя на детективите. Детектив Робърт Хънтър и детектив Карлос Гарсия трябваше да се занимават само с разследването на убийството в църквата „Седемте светии“. Права сте. — Тя кимна към Клеър Андерсън, която отвори широко очи от почуда. — Но всички други детективи са заети със случаи. Може би „Ел Ей Таймс“ ще публикува молба към всички убийци да спрат за няколко години, за да наваксаме. Как ви звучи това?

Репортерите се засмяха нервно. Лицето на Клеър остана невъзмутимо.

— Тогава признавате ли, че детектив Хънтър ръководи и разследването на случая в Малибу?

— Детектив Хънтър ни носи предимството, че е и криминалист психолог. Знанията и разбирането му как работи съзнанието на убиеца може да се окажат ценни в много разследвания в отдела ми. Поради изключителната жестокост на престъплението, извършено в Малибу, аз помолих детектив Хънтър да поеме случая — най-сетне призна Блейк.

— Той защо не присъства на пресконференцията?

— В момента аз мога да отговоря на всичките ви въпроси. Времето е от съществено значение и детектив Хънтър трябва да го използва разумно. Присъствието му на тази пресконференция не е наложително.

Други репортери вдигнаха ръце и залата отново се изпълни с викове.

— Мисля, че кметът Едуардс няма да остане доволен — извиси глас над останалите Клеър. — Доколкото ми е известно, той иска най-добрият ви детектив да работи само по убийството в църквата „Седемте светии“.

— В отдела няма най-добър или най-лош детектив — разпалено отвърна капитан Блейк. — Всички работим еднакво усилено и изпълняваме задачите си възможно най-добре. Бъдете спокойни. И двете престъпления ще бъдат разкрити. — Тя се надяваше, че журналистите не са доловили леката несигурност в гласа й.