Екзекуторът

136.

Робърт изви ръцете на Тайлър зад гърба му и му сложи същите белезници, от които се беше освободил преди по-малко от минута.

— Карлос, събуди се. — Той потупа лицето на партньора си.

Гарсия трепна и измънка нещо несвързано.

Робърт отново го плесна.

— Карлос, добре ли си?

Той се закашля и изплю кръв, а после примигна няколко пъти, докато очите му привикваха към слабата светлина.

— Какво се случи, мамка му? — попита, като видя бъркотията в стаята, заловения Тайлър и кървящия Хънтър.

— Не ти трябва да знаеш — отвърна Робърт и развърза партньора си.

— Трябва да отидеш в болница.

— Ти също — подсмихна се Хънтър. — Носът ти не изглежда добре.

— И ме боли ужасно. — Карлос докосна леко носа си и потрепна от болка.

— Първо ще се обадим в отдела.

Преди Робърт да има възможност да набере номера, телефонът му иззвъня. Екранчето показа номера на Моли.

— Моли? Къде си? Добре ли си? Къде отиде?

— Той… той е тук — с треперещ глас прошепна момичето.

— Какво? За кого говориш, Моли? Едва те чувам.

— Той е тук.

— Кой? Къде? И защо шепнеш?

— Защото той е тук, в апартамента — задъхано отвърна тя. — Убиецът дойде за мен.

— Моли, успокой се. — Хънтър се опита да говори спокойно и изтръпна от болката, която прониза лявата му ръка. — Той не е дошъл да те убие. Хванахме го. Той е тук пред мен и няма да ходи никъде. Вече не трябва да се страхуваш.

— Не. Заловили сте друг.

Робърт трудно разбираше думите й, защото гласът й беше задавен от ридания.

— Какво? Защо мислиш, че сме хванали друг?

— Той… той е тук, в апартамента.

Хънтър погледна Тайлър и едва тогава проумя предизвикателната усмивка на играча на фондовата борса.

— Направил си грешка, детективе. — Студената му усмивка стана по-широка. — Тя не би трябвало да се страхува от мен.

Гарсия потрепери.

— Какви ги бръщолеви тоя, по дяволите?

Устата на Робърт пресъхна.

— Моли, говори. Там ли си още?

Моли се уплаши толкова много, че загуби ориентация и влезе в спалнята. Там цареше мрак, с изключение на леката светлина, която проникваше през пролуката между завесите. Объркана и разтреперана, тя се обърна, без да знае какво търси, и страхът я парализира. От ъгъла на стаята, скрити в сенките, я гледаха две очи.