Екзекуторът

16.

Безсънието е много непредсказуемо състояние и влияе на хората по различен начин. Може да започне, преди да си легнеш, или да те измъчва и да ти позволи да поспиш час и нещо и сетне да се промъкне и да те държи буден до края на нощта. В Съединените щати всеки един от пет души страда от безсъние.

След като прекара по-голямата част от нощта в проучвания по интернет, Хънтър успя да подремне само два часа и после отново се разсъни. Църквата и трупът на отец Фабиан преминаваха пред очите му като на филмова лента, която се върти в кръг. За да я прекъсне, той отиде във фитнес залата в четири сутринта.

В шест часа, след усилена тренировка и горещ душ, Робърт гледаше през прозореца на малкия си апартамент в Южен Лос Анджелис и се опитваше да подреди мислите си, когато мобилният му телефон иззвъня.

— Детектив Хънтър.

— Робърт, обажда се Джон Уинстън.

Хънтър погледна часовника си.

— Какво има, докторе? Не можеш да спиш ли?

— На моята възраст и без това рядко спя след пет сутринта, но не се обаждам да обсъждаме безсънието ми.

Тонът на патоанатома изтри усмивката от лицето на Робърт.

— Случило ли се е нещо?

— По-добре ти и партньорът ти да дойдете тук. Искам да видите нещо, преди да започна аутопсията на обезглавения свещеник.

— Преди да започнеш прегледа? — иронично попита Хънтър.

— Точно така.

— В моргата ли си?

— Да.

— Ще се обадя на Карлос. Ще бъдем там до половин час, докторе.