Екзекуторът

50.

Капитан Барбара Блейк се приближи до корковото табло и разгледа новите снимки. Хънтър забеляза, че тя трепна, но бързо възвърна обичайното си поведение.

— Убиецът отново ли е използвал кръв, за да напише числото? — попита тя и посочи едната фотография.

— Да — отговори Робърт, блъсна назад стола си, който изскърца, и стана.

Някой почука на вратата.

— Влез — извика Блейк, изпреварвайки двамата детективи.

В кабинета влезе Иън Хопкинс и се изненада, като видя капитана.

— Извинявайте. Не знаех, че имате съвещание.

— Няма проблем — отвърна Хънтър и му направи знак да остане.

Блейк се обърна към Гарсия и го изгледа въпросително.

— Хопкинс е точен — отвърна Карлос. — Той е полицаят, когото определихте да ни помага с проучванията. Спомняте ли си?

— Дойдох да кажа на детектив Хънтър, че никой не е взел показанията на онова момиче Моника — съобщи Хопкинс. — Когато полицаят влязъл в стаята за разпити, тя била изчезнала.

— Моника? — попита капитанът и се обърна. — Момичето, което дойде вчера и твърдеше, че има информация за убийството в църквата „Седемте светии“?

— Същата — отговори Гарсия и се подпря на бюрото си.

— Какво излезе от това?

— Тъкмо започнахме да говорим с нея, когато ни съобщиха за новата жертва. — Робърт отиде при Блейк до таблото със снимките от местопрестъпленията. — Тя така и не успя да ни каже нищо.

— Била ли е в църквата? Видяла ли е нещо?

— Нито едното, нито другото — отвърна Гарсия и се почеса по брадичката.

— Какво означава това, по дяволите?

— Моника не е била в църквата — спокойно отговори Хънтър. — Каза ни само, че е имала видение.

Барбара се напрегна.

— Чакай малко — каза и вдигна ръка. — Момичето твърди, че е ясновидка?

— Не, доколкото ни е известно.

Блейк огледа стаята и очите и се спряха на Карлос.

— Някой да ми обясни.

— Според полицая, който пръв е разговарял с нея, Моника не е споменала, че е медиум, нито че има видения. Казала е, че има информация, но настояла да говори само с детективите, които разследват случая.

Капитанът извади пакетче ментови бонбони от горния джоб на черното си сако и пъхна един в устата си.

— Извинявайте. — Тя се обърна към Робърт: — Но ако тя е някаква откачалка и твърди, че е ясновидка, защо се занимаваме с нея?

— Моника не е ясновидка, капитане — предпазливо възрази той. — Тя чувства нещата по-осезателно от повечето хора.

— Какво? — Блейк едва не се задави с бонбона.

— Екстрасензорни възприятия — отвърна Робърт, без да се колебае.

— Моля те, кажи ми, че се шегуваш. — Барбара сложи ръце на кръста. Гласът й прозвуча една октава по-високо.

— И аз съм скептично настроен като вас, капитане — рече Хънтър, — но независимо дали го вярваме или не, факт е, че съществуват хора с екстрасензорни възприятия.

— Няма значение. Ние не сме полиция, която се занимава със свръхестествени феномени. Медиите вече са готови да ни разкатаят и кметът също. Упражняват ни жесток натиск. Представяте ли си какво ще стане, ако разберат, че сме прибягнали до помощта на ясновидка? Дали ще изглеждаме компетентни?

— Не прибягвам до ничия помощ, капитане. Само искам да говоря с нея и да чуя какво ще каже. Ако се окаже, че са глупости, няма да им обърнем внимание, както сме направили със сто процента от информацията, която е постъпила досега.

Блейк лапна друг бонбон.

— Защо мислиш, че тя не е измамница?

Робърт застана зад стола си и подпря лакти на облегалката.

— Докато излизах от стаята за разпити вчера, Моника каза нещо. — Той погледна партньора си: — Ти вече беше излязъл.

— Какво?

Хънтър не отговори веднага.

— Момичето каза: „Той е знаел за огъня. Знаел е какво я плаши.“