Екзекуторът

125.

— Познавате ли този човек? — попита Фелпс и натисна копчето за принтиране на клавиатурата.

Хънтър кимна и после изведнъж се сети за нещо.

— По дяволите, годишникът — възкликна и се плесна по челото.

— Какъв годишник? — попита тя.

— На гимназията в Комптън.

— Долу е — каза Гарсия.

Робърт се обърна към Патриша:

— Не ходи никъде. Ей сега ще се върна.

Тя погледна часовника си:

— Да знаеш, че си ми голям длъжник, Робърт.

Той обаче вече тичаше надолу по стълбите.

Върна се точно след четирийсет и пет секунди.

— Много си бърз — отбеляза Фелпс и после се намръщи. — Дори не си се задъхал.

Без да отговори, Хънтър започна да прелиства страниците на годишника на гимназията в Комптън и да се вглежда във всяка снимка.

— Сега пък какво търсиш? — попита Карлос, приближи се и надникна в годишника.

Робърт изведнъж се втурна към бюрото на Патриша. Изражението му беше съсредоточено.

— Можеш ли да сканираш тази снимка? — Той посочи фотография в средата на страницата. — И да направиш същото като с предишната? — Кимна към разпечатката на бюрото й.

— Няма проблем.

Двамата детективи гледаха, докато Фелпс променяше и ретушираше чертите и отново превърна ученика на снимката в съвсем различен човек. Когато тя приключи с процеса на състаряване, Гарсия потрепери.

— Шегуваш се.