Екзекуторът

33.

Хънтър успя да поспи само три часа и половина. Беше буден от четири и трийсет сутринта, но влезе в кабинета си едва в осем и нещо. Гарсия седеше зад бюрото си и четеше един от дневниците на отец Фабиан. Очите му бяха зачервени и оградени с тъмни кръгове.

— Кога дойде? — попита Робърт и затвори вратата.

Карлос остави дневника на бюрото си, облегна се назад на стола и започна да масажира схванатия си врат.

— В седем и трийсет, но половината нощ четох.

Хънтър кимна.

— Да, аз също.

Гарсия забеляза, че партньорът му носи два дневника под мишницата си.

— Докъде стигна? — Кимна към тетрадките.

— Прочетох и двата — отвърна Робърт и ги остави на бюрото.

— Прочел си четиристотин страници за една нощ? — Карлос не можа да скрие учудването си.

— Чета много, чета бързо и не спя много.

— Откри ли нещо?

— Нищо, което да помогне на разследването. Но отец Фабиан е бил изтерзан човек. — Хънтър се подпря на бюрото и пъхна ръце дълбоко в джобовете си.

На два пъти е имал намерение да се самоубива.

Карлос потърка очи.

— Погледът ми се кръстоса, а и аз още не съм открил нищо. Има ли нещо от телефонните линии за анонимна информация?

Всяка вечер, преди да си отиде у дома, Робърт лично преглеждаше записите от обажданията, събрани през деня от екипа, дежурен на телефоните.

— Нищо. Досега има двеста обаждания и всичките са глупости.

На вратата се почука.

— Влез — извика Хънтър.

Младият полицай Иън Хопкинс прекрачи прага. Носеше синя найлонова папка и изглеждаше уморен.

— Имам някои предварителни резултати от проучванията, които поискахте да направя — докладва той на Робърт, който вдигна ръка и му направи знак да замълчи, преди да успее да продължи.

— Мисля, че ни трябва почивка от кабинета и компютърните екрани. Денят навън не е лош. Искате ли да пием кафе в Литъл Токио? Промяната на обстановката ще ни се отрази добре.

— Съгласен съм — отвърна Гарсия.

— Разбира се. Харесвам онова място — кимна Хопкинс.

Литъл Токио е малък район в центъра на Лос Анджелис, между Паркър Сентър и отдел „Обири и убийства“. Това е един от трите официални японски квартали в Съединените щати и ако обичате японска храна, няма по-добро място от него в Лос Анджелис.

Иън предложи кафене „Попи“ в южната част на Литъл Токио. Беше се хранил там много пъти и ги убеди, че кафето е превъзходно.

Въпреки ранния час кафенето беше пълно. Тримата си поръчаха кафе без сметана, а Хопкинс добави и поничка с шоколад.

— Трябва да опитате поничките — рече той, щом седнаха на последната свободна маса до вратата. — Разкошни са.

— Не, благодаря. — Карлос вдигна дясната си ръка.

— Я се гръмни — усмихна се Хънтър и после се намръщи на четирите бучки захар, които Хопкинс пусна в кафето си. — Е, какво откри?

— Не много — разочаровано отговори Иън. — Проучих каквото ти поиска. Актове на насилие срещу църквите през последните пет години. — Извади няколко листа от папката и започна да ги прелиства. — Има вандализъм, графити, няколко счупени прозореца, откраднати предмети и няколко опита за умишлен палеж, но никакви сериозни прояви на физическо насилие срещу свещеници. Има обаче няколко случая на изнасилване на монахини.

— Това не попада в категорията, която търсим. — Робърт отпи от кафето твърде бързо и опари небцето си.

— Знам, но това пак е престъпление. — Хопкинс отхапа от поничката и избърса парченцата шоколад от устните си със зелена салфетка. — За второто проучване, което поиска, убийства с характеристики на ритуали и изтезания, списъкът е дълъг.

Хънтър очакваше това.

— Пресях резултатите, ръководейки се от критериите, които ми каза. Първо, все още незаловени извършители и второ, използване на животни.

— И какво намери?

— Извършени са много кървави убийства. Повечето се приписват на банди заради преразпределение на територии и нарковойни, но освен многото кръв нямат характеристики на ритуали.

— А нещо с животни? — попита Гарсия и духна кафето си.

— Да, има, но не с кучешка глава. Единственият случай през последните пет години, където на местопрестъплението е оставена глава на животно, е конска глава.

— Италианската мафия — отбеляза Робърт.

— Да, теоретично — съгласи се Иън. — Но случаят не е разкрит.

— Какви други животни са използвани в престъпленията? — попита Карлос точно когато Хопкинс пак отхапа от поничката. Двамата с Хънтър трябваше да изчакат, докато той сдъвче и преглътне.

— Няколко плъха, прасета, гълъби и котки, но очевидно предпочитаното животно е пилето, особено кръвта му. Използва се в черната магия вуду и се практикува предимно от населението на Ямайка и…

— Бразилия — кимна Гарсия.

— Бразилия? — Робърт се обърна към партньора си.

— Да. В Бразилия се нарича макумба. Бразилците са я наследили от робите, дошли от Африка. — Карлос поклати глава, показвайки, че няма да се впуска в исторически подробности. — Те имат доста ритуали и много от тях включват принасяне в жертва на пилета и използването на кръвта им.

— Търсих в интернет няколко часа — продължи младият полицай. — Мъчех се да намеря нещо, което обяснява замяната на човешка глава с кучешка, но не открих нищо. Както ти ми каза — той наклони глава към Хънтър, — проверих всички агенции за грижи за животните в Лос Анджелис. Не е открито нито едно обезглавено улично псе. Пак ще потърся, но в момента това се оказва друга задънена улица.

Робърт потърка лице с двете си ръце. Не се беше избръснал сутринта и еднодневната брада убоде дланите му.

— Разпитах и детективите във всички бюра, както ме помоли — добави Хопкинс. — Никой не е чувал за обезглавяване, кучешка глава или осакатен труп. Ако извършителят е убил две жертви преди това, още никой не ги е намерил.