Екзекуторът

113.

Когато се върнаха в кабинета, Хопкинс вече беше покрил със снимки ново корково табло.

— Сканирах снимките, които Питър Елдър беше отбелязал в годишника на гимназията в Комптън и оставих копия на бюрата ви. — Той кимна към двете купчини фотографии на бюрата им и се усмихна на изненадата на двамата детективи. — Не се тревожете. Това е всичко. — Иън започна да прелиства записките си. — От всички посочени трима са починали, седем вече не живеят в САЩ, трима са в затвора, шестима са военни и изпратени някъде другаде и петима са на инвалидни колички или са в дебилно психично състояние. — Младият полицай посочи новото корково табло: — Трябва да се съсредоточим върху тези. Общо двайсет и един.

— Мамка му! — учудено възкликна Карлос. — Колко хора са тормозили?

— Адски много.

Първата снимка на таблото беше на Джеймс Рийд.

— Някой засякъл ли е колата на Рийд? — попита Хънтър.

— Още не, но получих още информация за първата жертва, Грегъри Карлсън, по прякор Стратър.

— Слушам — каза Робърт, докато разглеждаше снимките на новото табло. Те бяха типични портрети от годишник — старомодни прически, престорени усмивки и покрити с акне лица. Тогавашните хлапета сега бяха четирийсет и няколко годишни.

Хопкинс се прокашля:

— Грег очевидно е бил адски гадно копеле. Напуснал е гимназията в Ранчо Домингес, преди да завърши девети клас, и е изчезнал за няколко години. Нямал работа, нито социална осигуровка, нищо. Бил склонен към насилие. Пребивал всичките си гаджета. Бил е арестуван няколко пъти. Обвиненията са от нападение до притежание на забранени вещества. Но Грег не е бил наркодилър. Станал е измамник с технологии и създавал интернет компании, които крадели парите на хората. Предполага се, че е замесен и в няколко измами с електронна поща. Заради миналото му лосанджелиската полиция смята смъртта му като убийство за отмъщение. Те предполагат, че накрая Грег е обрал парите на неподходящ човек. — Иън прелисти страница от доклада. — Странно, но той, изглежда, е бил добър баща.

— Имал е син? — попита Гарсия.

Младото ченге поклати глава и го погледна.

— Дъщеря, Бет, която посещавал четири пъти седмично. Тя страда от множествена склероза. Майка й ги напуснала веднага щом Бет започнала да проявява признаци на заболяването. Настоящото й местонахождение е неизвестно. — Той даде доклада на Карлос.

Хънтър все още беше съсредоточил вниманието си върху снимките.

— На бюрото ти има предварителен, списък с имената и местонахождението на всички — добави Хопкинс. — Знаем и адресите, но не ни остана време да установим къде са били тези двайсет и един души през последните три седмици.

Робърт кимна.

— Нека всеки от нас вземе по седем човека и да видим какво ще открием.