Екзекуторът

140.

Робърт трескаво търсеше доводи. Ако не можеше да ги намери, знаеше, че двамата с Моли са мъртви.

— Защо Господ ще ти даде такава безсмислена задача, когато е всемогъщ? Има ли Господ властта да дава и отнема живот, без да му мигне окото? Ако Господ иска Моли мъртва, защо ще се нуждае от теб? Щракне ли с пръсти, свършено е с нея. Пък и какво ще спечелиш ти от това? — Детективът млъкна за част от секундата. Видя съмнение в очите на Джон Удс и побърза да продължи: — Нищо. Нито познание, нито опит или поука. Безполезна задача, която Господ би изпълнил за наносекунда. Според мен Господ не раздава безполезни задачи.

Безпокойството на лицето на Джон се засили.

— Задачата ти е била да разбереш дъщеря си. Да й помогнеш да контролира и да проумее дарбата си. Кой мислиш, че й е дал дарбата, Джон? Дяволът няма такава сила.

Отново му се зави свят. Робърт чувстваше, че кръвта му изтича. Чуваше я как капе на пода и усещаше, че губи сили. Знаеше, че не му остава много време.

— Тя прокле майка си — гневно извика Джон. — Каза й, че ще умре.

— Не. Моли се е опитала да предотврати смъртта й. Ако я беше послушал, сега съпругата ти щеше да бъде жива. Не разбираш ли, Джон? В Моли е скрита способността да помага на хората. Тя може да помогне на някои хора да избегнат страданията си, но не може да го стори сама. Другите трябва да се вслушат в думите й.

— Както направи ти?

— Да. Моли зовеше за помощ теб. И още те вика. Нуждае се от подкрепата и разбирането ти. Твоята задача е да прозреш през маската, да превъзмогнеш предразсъдъците си и да намериш добро в онова, което си мислел за зло.

Джон премести тежестта си на другия крак. Изглежда, се чувстваше неудобно и се съмняваше в действията си. Той отпусна пистолета и Хънтър се осмели да пристъпи още малко напред, но другият се стресна, сякаш се събуди от сън.

— Не! — яростно изкрещя. — Ще се придържам към задачата, която ми беше възложена. Тя трябва да умре. Както и други трябваше да умрат.

„Други!“ — зачуди се Робърт.

— Те трябваше да умрат, за да намеря дяволското дете.

И той изведнъж осъзна за какво говори Джон. Русокосото момиче във всекидневната, коленичило и с прерязано гърло. Клеър Андерсън — с прерязано гърло. Момичетата във вестника. Робърт прочете репортажите толкова бързо, че вече беше забравил за тях. Всичките бяха брюнетки, на годините на Моли. И всичките бяха намерени голи, на колене, с ръце, завързани в поза за молитва, и с прерязани гърла. Джон Удс беше дошъл в Лос Анджелис да търси Моли. Отчаянието и гневът му бяха експлодирали в него, когато не бе успял да я намери, и той беше прехвърлил омразата си към момичета, които приличаха на нея. Убиваше Моли отново и отново. Нещо повече, Джон вярваше, че дъщеря му е особена и чувства страданията на другите. Знаеше, че тя е добър човек и винаги ще се опитва да помогне. Той беше убил онези момичета не само защото приличаха на Моли, но и за да може тя да преживее мъките им. Искаше да я пречисти чрез страдания и смърт. Той беше убиецът Камата.

— И тя ще умре — заяви Джон и вдигна оръжието си. — Ти също.

Робърт видя непоколебимостта в очите му, докато Джон слагаше пръст на спусъка.

Играта свърши.