Екзекуторът

111.

Те пътуваха по една от най-оживените магистрали в щата в най-натоварения час в денонощието. От Санта Моника до Помона пълзяха бавно като охлюв със средна скорост четирийсет километра в час. По пътя се натъкнаха на задръствания, избухливи характери, настойчиви клаксони и страховити авантюристи.

— Да го приберем и да го подложим на натиск в стаята за разпити — предложи Гарсия, докато караха бавно зад един камион. — Убеден съм, че ще се пречупи, особено ако ти го разпитваш.

— По какво обвинение ще го арестуваме? Че преди двайсет години е бил тормозен от улична банда и е имал куче на име Число? В момента не разполагаме с нищо.

— Разполагаме с мотив.

— Вероятен. Трябва да включиш тази дума в речника си, Карлос.

— Добре, имаме вероятен мотив. Джеймс Рийд е бил жестоко тормозен като малък й е обвинил бандата на Стратър за случилото се с кучето му, независимо дали са го направили те или не. Кучето се е казвало Число и е било обезглавено. Убиецът номерира жертвите си. Отец Фабиан беше обезглавен и във врата му бе забита кучешка глава. Това случайно съвпадение ли е? И забеляза ли, че той е…

— Висок колкото теб, метър осемдесет и пет — прекъсна го Робърт и кимна.

— Човекът, когото търсим, е метър осемдесет и пет.

— Знам. — Хънтър се облегна на вратата на колата и се почеса по брадичката. — Виж, казвам само да не изпадаме в паника. Направим ли го, убиецът ще се измъкне. Единственото, с което разполагаме и може да свърже някого с едно от местопрестъпленията, е частичен отпечатък, намерен в къщата в Малибу. Това е добре, но не е достатъчно, и ти го знаеш. Дори да го задържим и отпечатъците му да съвпадат с намерения, той лесно може да се оправдае в съда. Къщата е била обявена за продажба от известно време. Всеки е можел да отиде да я разгледа. Никой съд в страната не би го осъдил само въз основа на това. От бандата останаха още двама души и знаем, че убиецът ще ги преследва. Трябва да действаме тактически. Ако Джеймс Рийд е нашият човек, той знае, че стесняваме кръга, защото вчера почукахме на вратата му и ще го направим отново.

— И това може да го изнерви — схвана мисълта му Гарсия.

— А с изнервянето идват грешките. Нуждаем се само от една негова грешка.

Краткият зимен следобед в Лос Анджелис завършваше, когато най-после стигнаха в Помона. Робърт погледна часовника си и реши да отидат право в университета.

Територията на Калифорнийския политехнически университет заема хиляда и петстотин акра в предградията и е втората по големина в щата. Щом влязоха там, не след дълго забелязаха известната основна сграда с класни стаи, лаборатории и административни кабинети. Дръзката й футуристична архитектура й беше спечелила място в няколко научнофантастични холивудски филма и множество телевизионни реклами. Сградата обаче се намира точно над разлома Сан Хосе. За нея съществува много висок сеизмичен риск и сглобките и гредите й не отговарят на стандартите за безопасност при земетресения на Калифорния.

— Страхотна сграда — отбеляза Карлос, докато паркираше колата.

— Да се надяваме, че през следващите няколко минути няма да има земетресение.

— Какво?

Робърт поклати глава.

— Не се тревожи. Всъщност информацията е безполезна.

Гарсия сбърчи чело и ускори крачка, за да настигне партньора си.

Във фоайето нямаше много хора. Нисък и възпълничък мъж с дружелюбни очи и дълга черна коса, завързана на опашка, се усмихна и показа белите си зъби, когато двамата детективи се приближиха.

— С какво мога да ви помогна, господа? — весело попита той.

— Търсим професор Джеймс Рийд — отговори Хънтър.

— Знаете ли по какво преподава?

— Не съм сигурен. Има ли начин да го намерите?

— Разбира се. Дайте ми минутка.

— Компютърни науки и софтуерно инженерство — обади се висока, кокалеста жена с изящно и привлекателно лице, обградено с пепеляворуса коса. Тя стоеше до рецепцията и четеше някакъв доклад. Двамата детективи се обърнаха към нея. — Професор Рийд преподава компютърни науки и софтуерно инженерство, но не е тук.

Робърт кимна разочаровано.

— А вие сте?

— Доктор Никола Пейт. — Тя подаде ръка. — Декан съм на факултета по компютърни науки. Искате да се запишете ли?

Карлос се закашля, а усмивката на Хънтър стана по-широка:

— Нима ви изглеждаме толкова млади?

— На мен ми се виждате на точната възраст — рече администраторът и отправи на Робърт още една усмивка, последвана от дискретно намигане, при което Гарсия едва не се задави.

Доктор Пейт се усмихна утешително:

— Не е необходимо да си тийнейджър, за да се запишеш в университета.

— Това означава ли, че не изглеждаме като тийнейджъри? — закачливо подхвърли Хънтър и тя го погледна така, сякаш искаше да каже: „Недей да си го просиш.“

— Не знам какво да ви кажа — отговори и прокара пръсти през косите си. — Ясно ми е, че не сте дошли да се записвате за студенти, но все още не знам кои сте.

Двамата детективи се отдръпнаха от рецепцията и показаха служебните си документи.

Доктор Пейт промени държането си, като видя полицейските им значки.

— Отдел „Убийства“?

— Не се тревожете — успокои я Робърт. — Джеймс Рийд ни помага.

— С някой от студентите му ли има проблем?

— Не, нищо подобно. Разследването, което извършваме, може би включва човек, когото Джеймс Рийд е познавал много отдавна. Той може да ни помогне да го разберем по-добре.

Доктор Пейт погледна единия, а после другия детектив и се поуспокои.

— Знаете ли къде можем да го намерим?

Тя леко наклони глава.

— Закъснели сте с един ден.

— Моля?

— До Коледа остават три дни, детективе. Групите непрекъснато намаляват от една седмица. Професор Рийд приключи с последната си лекция от програмата вчера. Каза ми, че заминава за няколко дни.

— Къде?

Доктор Пейт поклати глава.

— Рийд е много затворен човек. Страхотен преподавател, но е изключително сдържан. Каза, че се нуждае от промяна на обстановката поне за няколко дни и не го обвинявам. Животът на университетския преподавател изисква много. Мисля, че той обича да ходи по планините, но не разчитайте на думите ми. Дори не знаех, че заминава. Вчера го чух за пръв път…

Карлос погледна партньора си.

— Ако ми дадете номера си, ще ви се обадя, ако го чуя. — Този път усмивката на доктор Пейт беше много дружелюбна.