Екзекуторът

23.

Аманда Райли въведе повторно числата в счетоводния лист и натисна бутона Enter, но нищо не се промени.

Окончателните изчисления пак показаха, че парите не достигат на агенцията й за недвижими имоти да плати сметките си за месеца. Тя остави очилата си за четене на бюрото и се почеса по носа. За четвърти пореден месец трябваше да отложи няколко плащания. Седмицата приключваше и двете разглеждания на къщи през последните дни не бяха довели до оферта. Според пресмятанията й, ако скоро не продадеше нещо, агенцията й щеше да работи само още няколко седмици, най-много месец.

Аманда бе напуснала гимназията на седемнайсет години, след като повтори десети клас. Тя беше интелигентно момиче, но когато се стигнеше до изпити и отговаряне на въпроси, сърцето й се разтуптяваше като обезумяло, съзнанието й блокираше и не можеше да се сети за нито един отговор.

Аманда знаеше, че се държи много добре с хората и притежава обаяние. Първата й работа беше стажант брокер в малка агенция за недвижими имоти в централен Лос Анджелис. Не й отне дълго време да схване тънкостите на занаята и за една година успя да продаде повече имоти, отколкото всеки друг колега.

Тя не се застоя в тази агенция и прие предложението за работа на „Палм Пропъртис“, една от най-големите агенции за недвижими имоти в Палм Спрингс.

В Калифорния конкуренцията беше безмилостна, но Аманда знаеше как да използва качествата си като предимство. Освен умна и очарователна, тя беше и много привлекателна — имаше дълги до раменете руси коси, небесносини очи и гладка като порцелан кожа. Някои биха заявили, че Аманда е спала с този и онзи, за да стане съдружник в „Палм Пропъртис“ само три години след като се присъедини към агенцията.

Тя остана там единайсет години, а после се отказа от съдружието и отвори собствена агенция — „Райли“, в Западен Холивуд. Аманда беше трудолюбива жена и през следващите десет години в Лос Анджелис бяха открити още три клона на „Райли“. Преди година обаче процъфтяващият американски пазар на недвижими имоти изведнъж се срина и замря. Много хора връщаха имотите, защото не можеха да ги изплатят. Заеми от банки на практика не съществуваха. Никой не купуваше, нито дори и най-богатите.

Аманда опита всички номера, който беше научила през годините, за да се задържи в бизнеса, но нищо не даде резултат. Наложи се да затвори всичко, освен първата си агенция в Западен Холивуд. Последните четири месеца бяха особено трудни за нея и фирмата й. Тя освободи всички, с изключение на най-добрата си приятелка и първа служителка в „Райли“ Таня Ригс.

Въпреки мрачната седмица чувстваше, че й е провървяло. Късно вчера й се обади евентуален купувач, който й се стори заинтересуван от един от най-скъпите имоти — голяма къща със седем спални и девет бани на стойност четири милиона долара на Пасифик Коуст Хайуей в Малибу. Човекът видял реклама на имота в уебсайта на агенцията и го харесал заради басейна, голямата ексцентрична камина във всекидневната, тенискорта и красивия двор. Къщата била идеална и той поиска да я види късно следобед.

— Заповядай. — Таня Ригс даде на Аманда тъмнозелена найлонова папка.

Аманда я беше помолила да подготви „убийствен“ албум на имота.

— Включих всичко — добави Таня. — Снимки, подробна информация за къщата и двора и дори списък на знаменитостите, които живеят в радиус от три километра. Има и видеозапис на презентацията, който ти показах.

Аманда се усмихна.

— Презентацията е фантастична, Таня. Благодаря. Имам добро предчувствие.

— Аз също. Къщата е прекрасна и ако имаш пари, сделката е изгодна.

Аманда се възхищаваше на оптимизма на приятелката си. За човек, който не беше получавал заплата от пет седмици, тя все още бе запазила позитивната си нагласа.

Телефонът иззвъня и Таня хукна към бюрото.

— Аманда — каза тя. — За теб е. Господин Търнър.

Другата жена кимна и взе слушалката. Разговорът продължи по-малко от минута.

— Моля те, не ми казвай, че той се е отказал — нервно рече Таня, след като Аманда затвори.

— Не.

— Слава богу.

— Но ще закъснее един час.

— Е, това не е проблем — усмихна се Таня. — Искаш ли да дойда с теб?

— Не е необходимо. Подготвена съм. — Аманда посочи тъмнозелената папка, която Таня й беше дала. — Върви си у дома и се опитай да си починеш добре в събота и неделя.

— Да, разбира се. Желая ти успех.

Таня закопча палтото си и излезе.

Аманда сложи лакът на бюрото, облегна брадичка на свития си юмрук и отново се втренчи в счетоводния лист на екрана на компютъра. Предчувстваше, че нещата ще се променят.