Екзекуторът

126.

Стигнаха до Холмби Хилс за по-малко от двайсет минути. Не бяха сигурни какво се надяват да намерят, но трябваше отново да говорят с него. Също като Джеймс Рийд, и той беше излъгал за жертвите.

Хънтър и Гарсия безпроблемно намериха жилището — с бяла фасада, двуетажно и в стила на кинозвездите — на булевард „Бевърли Глен“. Къщата тънеше в мрак, но лампите в красивия и добре поддържан преден двор светеха, както и коледната украса на вечнозелените дървета, подкастрени в перфектна триъгълна форма от двете страни на външната врата.

Двамата детективи се качиха по каменните стълби, водещи към къщата, като прескачаха по две стъпала наведнъж. Звънецът не работеше и след като чукаха известно време на вратата, Робърт прескочи малкия жив плет вляво от вратата и провери двата големи прозореца. Те бяха заключени и спуснатите завеси не му позволиха да надникне вътре.

— Нека опитаме гаража — предложи той и хукна надолу по стълбите. Гаражът също беше заключен, както и страничната дървена врата вдясно, която несъмнено водеше към задния двор. Но катинарът не изглеждаше солиден.

— Какво правиш? — изненада се Карлос, когато партньорът му отстъпи назад и блъсна с рамо вратата.

— Искам да огледам добре — безизразно отвърна той и мина през разбитата врата. — Идваш ли?

— Да не си полудял? — извика Гарсия и побърза, за да настигне партньора си.

Задният двор на къщата беше внушителен. В средата имаше голям басейн с формата на капка, осветен от подводни прожектори, вляво — просторен плаж, горичка и дървени платформи за слънчеви бани, а отзад — голяма площ за барбекю. Всичко беше обградено от високи ясени и изваяни живи плетове. След няколко метра лек наклон идеално окосената морава се превръщаше в тенискорт. Къщата беше тъмна и отзад. Робърт опита плъзгащите се двойни врати, през които, изглежда, се отиваше в зала за купони, но и те бяха заключени. Той се помъчи да погледне вътре. Всичко изглеждаше безжизнено. Хънтър съблече якето си и го уви около десния си лакът.

— Хей. — Карлос вдигна ръце да го спре. — Какво правим тук, Робърт?

— Трябва да видя какво има вътре.

— Защо? Той може да не е нашият човек. Имаме основания да се съмняваме в него, колкото и в Джеймс Рийд.

— Видя преобразяването на двете снимки. Това не беше случайно съвпадение. Историята има много по-дълбоки корени. И мисля, че стига до убийства.

— Да, но влизането с взлом не е решението.

— Имаме причина да почукаме на вратата му, Карлос.

— Не е почукване. Ти разби проклетата врата и това е незаконно. — Гарсия го погледна така, сякаш не го познаваше. — Дори той да е нашият човек, всеки адвокат ще го оправдае, защото ние сгафихме и не изпълнихме процедурата. Това ли искаш? Направим ли го, все едно му даваме безплатен билет за излизане от затвора.

Робърт погледна часовника си.

— Разбирам, Карлос. И обикновено аз произнасям речите, но в момента нямаме никакво време. Моли изчезна. Убиецът я преследва и тя мисли, че тази нощ той ще я очисти. Ето защо нямаме много време. — Изгледа партньора си. — Обещах й, че няма да й се случи нищо лошо. Уликата е добра. Нямам време да мина по каналния ред и да правя проучвания. Ако го сторя, тя ще умре. Няма начин прокуратурата да ни издаде съдебна заповед да претърсим дори тази кофа за боклук. — Той млъкна и въздъхна дълбоко. — Върни се в Паркър Сентър, Карлос. Ще отрека, че си знаел за действията ми.

— Какво?

— Сам каза, че това може да е грешка. Няма да те въвлека в тази история. Трябва да мислиш за съпругата си. Ти не можеш да си позволиш да се издъниш. Аз мога.