Екзекуторът

36.

Хънтър мълча няколко секунди, докато създанието му обмисляше фактите и обработваше онова, което Гарсия беше прочел. Загадъчен кошмар бе измъчвал и плашил отец Фабиан в продължение на двайсет години. Кошмар, който някой си беше направил труда да превърне в реалност.

Карлос заговори пръв:

— Убиецът може да е прочел дневника, но послушникът каза, че никой не е влизал е взлом, нито е имал достъп до стаята на свещеника. — Той стана, приближи се до прозореца и го отвори широко. В кабинета не беше задушно, но Гарсия изведнъж изпита потребност от свеж въздух.

Робърт въздъхна:

— Мисля, че убиецът не е разбрал за кошмарите от дневниците.

— Защо? Ние научихме за тях от там.

— Да, но ние сме двама. — Хънтър отново се облегна на стола. — Четохме почти непрекъснато три дни. Колко дневника прегледахме, преди ти да попаднеш на страниците, които разказват за съня?

— Няколко — призна партньорът му и бавно прокара ръка по лицето си.

— Убиецът се е нуждаел или от много късмет, или от много време, без никой да го безпокои, докато открие написаното за кошмара, както направихме ние. И ако случаят е такъв, защо не е взел дневника? Защо го е оставил? Дневниците Не са номерирани и нямат дати. Нямаше да разберем, че някой от тях липсва.

— Тогава как? — Гарсия спря пред бюрото на Робърт и сложи ръце на кръста си.

— В дневниците няма дати. — Хънтър посочи тетрадките на бюрото си. — Свещеникът може да е написал онова, което ти прочете, миналата седмица или преди пет години.

Карлос схвана насоката на мислите на партньора си.

— Смяташ, че отец Фабиан е казал на някого, след като е описал съня си.

Робърт кимна.

— Кошмарът очевидно е дошъл в повече на свещеника, който е опитал терапията със записването, но това не е имало резултат.

— Затова следващият логичен етап е бил да премине едно ниво по-нататък и да каже на някого — заключи Гарсия и Хънтър се съгласи.

Телефонът на бюрото на Робърт иззвъня и той вдигна слушалката преди второто позвъняване. Докато слушаше, на лицето му се изписа безпокойство.

— Слизаме веднага.

— Какво става? — попита Карлос.

— Дошъл е някой, който иска да говори с нас.

— За какво?

— За убиеца на отец Фабиан.