Екзекуторът

105.

Хънтър се обади на доктор Уинстън веднага щом излезе от затвора. Аутопсията беше потвърдила подозренията им. Дарнъл Дъглас беше починал от загуба на кръв. Токсикологичният анализ беше показал, че му е инжектиран суксаметониум хлорид, местен парализиращ анестетик, използван при хирургични операции, които не засягат нервната система. Обектът не може да се движи, но усеща всичко.

В черния кадилак, намерен пред местопрестъплението, не беше открито нищо, нито дори отпечатъци на Дарнъл. Убиецът старателно беше почистил колата.

Робърт се върна в Лос Анджелис за два часа. Отиде в Паркър Сентър и слезе направо в сутерена и отдел „Следствен анализ“. Хопкинс не беше зад бюрото си, нито Джак Кърли. Позвъни на мобилния телефон на младия полицай.

— Иън, къде си, по дяволите?

— В моргата.

— Какво правиш там?

— Преглеждам описите на личните вещи. Забрави ли, че те са написани на ръка формуляри? Не мога да ги претърсвам на компютър.

— Накарай някой друг да ги прегледа, а ти ела в отдела.

— Добре, тръгвам.

Гарсия седеше зад бюрото си и прелистваше папки, когато Робърт влезе в кабинета.

— Как мина срещата ти с Питър Елдър? — нетърпеливо попита той.

Хънтър набързо му преразказа разговора им, докато четеше факса, който доктор Уинстън беше изпратил.

— Материалите по делото на Деби Хауард пристигнаха сутринта от Ланкастър — съобщи Карлос, направи гримаса и даде на партньора си някои от документите, които преглеждаше от един час.

Робърт седна зад бюрото си и бързо прелисти снимките от местопрестъплението, като се намръщи няколко пъти.

— Има ли доклад от аутопсията?

— Зелената папка на бюрото ти.

Хънтър я прегледа.

— Според доклада от аутопсията Деби Хауард се е удавила. — Той повдигна учудено вежди. — Снимките от местопрестъплението я показват в празна вана.

Гарсия му даде друга папка.

— Разказът за събитията на Джонатан Хейл, съпруга на Деби. Той е намерил трупа.

Робърт мълчаливо прочете показанията му.

Джонатан Хейл отсъствал от града четири дни. Ходил на конгрес на архитектите. Обратният му полет от Далас на тринайсети декември закъснял три часа и когато се прибрал у дома, минавало полунощ. Не могъл да се свърже с Деби по телефона, но оставил съобщение и обяснил за закъснението си. Деби работела до късно повечето нощи, затова Джонатан не се изненадал, че къщата е тиха и тъмна. Алармата била включена и нямало следи от влизане с взлом. Той си направил сандвич и чаша кафе в кухнята и се качил в спалнята. Стаята била подредена и всичко било на мястото си. Нямало следи от борба. Влязъл в банята да се изкъпе и тогава целият му живот се разбил на пух и прах.

Деби Хауард била гола и висяла завързана с краката нагоре над голямата вана. Само главата и раменете й били потопени във водата. Джонатан се паникьосал, скочил във ваната и се опитал да извади безжизненото й тяло. Срязал въжето на краката й и я притискал в обятията си най-малко един час, а след това изпразнил ваната й се обадил на полицията.

— Срязвайки въжето и изпразвайки ваната, Джонатан Хейл напълно е унищожил повечето доказателства на местопрестъплението — отбеляза Карлос, когато партньорът му стигна до края на доклада.

— Разбираемо е. — Робърт потърка очи. — Връщаш се вкъщи, заварваш жена си обесена за краката в банята и главата й потопена във водата и какво правиш?

Очите на Гарсия се натъжиха и Хънтър разбра, че той мисли за Ана.

— Повечето хора биха постъпили като Джонатан. Ще прегърнат съпругата си… ще плачат… ще питат защо. Изобщо няма да им мине през ума да запазят уликите на местопрестъплението.

Карлос въздъхна дълбоко и прочувствено и стаята утихна за миг.

— Прочети отново доклада от аутопсията — каза.

— Най-отдолу на първата страница.

Робърт погледна параграфа.

— Тя е била бременна.