Екзекуторът

128.

Хънтър изведнъж спря, сякаш усети, че нещо не е наред. Беше претърсил три от шестте стаи на горния етаж, но не бе открил нищо, което да подкрепи теорията му. Той извади пистолета си „Хеклер и Кох USP Тактикал“ и се обърна, като че ли очакваше някой да го нападне. Беше сигурен, че чу нещо. Някакъв трясък.

Карлос. Робърт бързо и тихо хукна по стълбите.

— Карлос? — прошепна той, когато стигна долу.

Никой не отговори.

Хънтър влезе в следващата стая — голяма всекидневна.

— Карлос?

Мълчание. Къщата беше тиха. Робърт предпазливо се промъкна през остъклените врати и влезе в кабинета.

— Карлос, по дяволите. Писна ми да спасявам задника ти. Къде си?

Хънтър видя в отсрещната стена слабо осветена врата, която водеше към стълби, спускащи се към мазето.

— Мразя мазетата — измърмори той и безшумно заслиза по стъпалата. По средата забеляза счупени тънки стъкла, драскотини и малка вдлъбнатина на стената, където се беше ударило фенерчето на Гарсия.

Какво се беше случило там? Вътрешният му сензор за опасност се активира.

Вратата долу беше открехната и през пролуката Робърт видя, че помещението е голямо и полутъмно. Той опря гръб в стената и бутна вратата. Огледа внимателно стаята и ъглите и най-после влезе. Груби тухлени стени ограждаха просторната площ, която беше два пъти по-голяма от стаята горе. Въздухът беше наситен със задушаваща миризма на мухъл, но в мазето имаше нещо друго, което не можеше да разпознае. Нещо, от което го полазиха ледени тръпки. Нещо много зловещо.

Той забеляза в отсрещния край дълга метална маса с инструменти, но не видя точно какви са. До стената бяха наредени чучела с човешки размери. Вдясно от тях имаше чертежи, грубовати рисунки, графици и планове. Робърт разбра за какво са, преди да види снимките — големи фотографии на седем души, заснети от всички ъгли. Бяха разделени на седем групи, номерирани от едно до седем. Първите пет бяха отбелязани с голям червен кръст. Той затаи дъх, докато гледаше снимките на първите пет жертви на убиеца, когото медиите наричаха Екзекутора. Проучванията на садиста бяха безупречни.

От широката колона по-навътре в помещението се чу приглушен стон. След част от секундата от там се изтъркаля канцеларски стол на колелца. Робърт застина на мястото си, когато съзря Карлос. Партньорът му беше в безсъзнание и от носа му течеше кръв. Изглеждаше счупен. Глезените му бяха завързани за основата на стола, а ръцете — оковани в белезници зад облегалката. Хънтър вдигна пистолета си. Какво друго можеше да изскочи иззад колоната?

Той видя, че към главата на Карлос е насочен черен пистолет „Зиг 3226 Елит“. Това беше полуавтоматичното оръжие на Гарсия.

— Хвърли пистолета, детективе — заповяда скритият мъж. Виждаше се само ръката му. Осветлението беше оскъдно и Робърт не можеше да се прицели добре. — Остави оръжието си бавно или ще пръсна черепа на партньора ти.