Екзекуторът

139.

Джон Удс ритна встрани пистолета на детектива.

Робърт държеше ръцете си на височината на главата с дланите напред, за да покаже, че не представлява заплаха.

Погледът на Джон се спря на окървавената кърпа на лявата ръка на Хънтър.

— Раната изглежда болезнена и ти си блед. Предполагам, че си загубил много кръв, а?

Робърт не отговори.

— Бавно повдигни крачолите на панталоните си.

— Не нося резервно оръжие.

— Искам да проверя. Вдигни ги.

Детективът се подчини.

Джон сграбчи Моли за косата и силно я блъсна настрана. Тя се спъна и падна на земята.

— Отиди в ъгъла, коленичи и се моли — заповяда й. — Още не съм свършил с теб. Моли се за майка си и за греховете си, малка курво.

Робърт чу отчаяния опит на момичето да сподави риданията си, сякаш плачът и щеше да ядоса баща й още повече. Джон беше твърде далеч и в момента той не можеше да се опита да го нападне. Трябваше да измисли нещо. Докато Джон гледаше дъщеря си, Робърт направи малка крачка напред.

— Не е необходимо да го правиш — предпазливо каза.

— Необходимо е — изкрещя Джон. — Първия път не можах да изпълня задачата си, но Господ ми даде втори шанс за изкупление. И този път няма да се проваля.

— Не си изпълнил задачата си, защото не си я разбрал — спокойно отбеляза Хънтър. Внимаваше да не подражава на агресивния тон на Джон, защото знаеше, че ще го вбеси още повече.

Съмнението в очите на Джон беше мимолетно, но достатъчно, за да му даде възможност да продължи. Хънтър отново пристъпи напред.

— Мислел си, че задачата ти е да накажеш дъщеря си и да я отървеш от онова, което си смятал за нейна злочестина — фактът, че тя чувства болката на други хора.

— Дяволът се е вселил в нея и затова тя вижда разни неща — сатанински неща — заяви Джон, без да изпуска от прицел детектива.

— Не. Точно тук грешиш. — Робърт знаеше, че Джон Удс е религиозен фанатик. Трябваше да играе по неговата свирка, ако искаше да му се предостави възможност да спаси Моли. — Разбрал си погрешно какво иска Господ от теб. Задачата ти не е да я наказваш, а да й помогнеш.

Последва миг на несигурност.

— Ясно разбрах Божиите слова. Той ми говори — уверено каза Джон и почука с показалеца по главата си. — Тя е изпитание от мига, в който се роди.

— Да — потвърди Хънтър, — изпитание, което да провери как ще се справиш с такова особено дете и дали разбираш.

— Няма какво да разбирам — изкрещя Джон.

— Напротив. Това е част от човешката история.

На лицето на Джон се изписа любопитство.

— Замисли се за притчите в Библията. Колко светци и хора, които са искали да бъдат добри, са били разбрани погрешно, преследвани, дори смятани за изпратени от ада и екзекутирани, преди хората да проумеят какви всъщност са били и да им отдадат заслуженото? И това е само защото хората не искат да разберат. Не прави същата грешка с Моли.

— Няма нищо особено в това дяволът да се всели в теб. — Джон започна да говори по-бързо и развълнувано. — Аз трябваше да я отърва от проклятието й, но не успях и оттогава живея в ада. Сега задачата ми е да се погрижа тя да поиска прошка и после да я изпратя при Единствения, който може да й прости.

— Задачата ти е да я убиеш?

— Хвала на Бога! Дяволът ще умре.