Екзекуторът

81.

Те подкараха по Юкон Авеню и завиха наляво по булевард „Артезия“. Дарнъл Дъглас беше зад волана. Райън Търнър се беше настанил удобно на седалката до него и оглеждаше вътрешността на колата.

— Вози меко — небрежно подхвърли Райън.

— Да. Двигателят е V8, 6,2 литра, екстра като отлежало уиски. — Дарнъл погледна крадешком клиента. — Пиеш ли, Райън?

— От време на време се наслаждавам на хубаво уиски.

— Карането на тази кола ще ти хареса повече, повярвай ми.

— Убеден съм.

Дарнъл разбра, че е настъпил моментът да изиграе ролята на страхотен продавач.

— Виж какво, Райли. — Той отби встрани от пътя и спря. — Не трябва да го правя, защото не сме попълнили формуляр в офиса, но трябва да покараш тази сладурана, за да я усетиш.

Райън изненадано повдигна вежди.

Обичайната практика „готиният продавач, който нарушава правилата“ винаги действаше. Беше приятелска и обвързваща. Доверие да дадеш и да получиш.

— Може да излезем на магистралата за Сан Диего и да я изпробваш.

— Сигурен ли си? — колебаеше се Райън.

— Да, защо не? Изглеждаш свестен и отговорен човек. Мисля, че мога да ти имам доверие. — Търнър се втренчи в Дарнъл. — Сериозно. Никоя друга кола няма да ти вземе ума.

— Добре. — Райън кимна, отключи вратата и заобиколи по най-дългия път, спечелвайки няколко секунди.

„В кърпа ми е вързан“ — помисли си Дарнъл.

— Какво работиш? — попита той, когато Търнър седна зад волана.

— Лекар съм — отвърна клиентът и закопча предпазния колан.

— Брей.

— Анестезиолог.

— Аха. — Търговецът разтресе тяло, сякаш потрепери.

— Нещо не е ли наред?

Дарнъл направи физиономия на погнуса.

— Не обичам инжекции. Страхувам се от тях.

Райън стисна спринцовката в джоба си и се усмихна.

— Да… — Търнър се вгледа в очите на Дарнъл. Гласът му стана гърлен. — Знам.

Казват, че що се отнася до опасността и страха, човешките същества са като всяко друго животно. Усещаме ги. Някакъв първичен инстинкт в нас ни предупреждава. Нещо в Дарнъл му изкрещя веднага да слезе от колата.

Райън натисна бутона за централното заключване на вратите и се усмихна.

— Отгатни — прошепна. — Знам какво те плаши до смърт.