Екзекуторът

18.

Минаваше девет и половина, когато Хънтър и Гарсия пристигнаха в главното управление на „Обири и убийства“ на Норт Лос Анджелис Стрийт. Обикновено голямата зала беше почти празна по това време, тъй като повечето детективи бяха по задачи. Тази сутрин обаче помещението беше изненадващо пълно.

— Брей! Днес тук е много оживено — отбеляза Карлос.

— Има причина.

— Да не би убийствата в Лос Анджелис най-после да са започнали да намаляват? — пошегува се Гарсия.

— Дори Господ не може да го направи. — Робърт посочи вратата в отсрещния край на общата стая. — Причината е там.

На табелката на вратата пишеше: „Капитан Барбара Блейк“.

— По дяволите! Съвсем забравих за срещата за представянето на капитана в осем сутринта.

— Имахме по-важна работа — каза Хънтър, съблече якето си и го сложи на облегалката на стола зад бюрото си.

Преди да има възможност да седне, вратата на кабинета на капитана се отвори и Болтър подаде глава.

— Робърт, Карлос, елате тук.

Без да почукат, двамата детективи влязоха в просторния кабинет. До големия прозорец имаше стилно бюро от палисандрово дърво. Лавиците вдясно бяха отрупани с папки. Повечето снимки в рамки, които украсяваха стаята, бяха изчезнали. Хънтър предположи, че са прибрани в кашони и наредени до стената. Болтър беше до машината за кафе в ъгъла. Зад бюрото стоеше поразително красива жена.

— Робърт Хънтър, Карлос Гарсия, запознайте се с вашия нов капитан Барбара Блейк — представи ги Уилям Болтър, докато разбъркваше кафето в ръката си.

Дългите черни коси на капитан Блейк бяха прибрани в елегантен кок. Беше си сложила лек грим, а кожата й беше гладка и добре поддържана. Барбара беше използвала бледо червило и носеше перлена огърлица и обици. Марковата й бяла копринена блуза беше пъхната в тясна черна пола. Хънтър знаеше, че тя е на петдесет и няколко години, но не изглеждаше на повече от четирийсет.

— Моля, седнете. — Капитан Блейк посочи двата кожени стола пред бюрото си. — И за пръв и последен път влизате в кабинета ми, без да почукате.

Уилям Болтър се подсмихна:

— Казах ви, че тя може да бъде истинска кучка.

Робърт не каза нищо и се втренчи в новия капитан. Блейк играеше правилно картите си. Отстояваше позицията си незабавно. Показваше, че няма да позволи детективите да я занасят. Това беше правилният подход в първия ден на работа, която изискваше властност и където преобладаваха мъже.

— Ще пропусна глупавата реч, която изнесох пред другите детективи. Сигурна съм, че сте я чували и преди, и не желая да се държите снизходително с мен — започна тя и седна зад бюрото си. — Нищо няма да се промени. Ще продължите да си вършите работата и ще докладвате на мен като ваш капитан, точно както сте правили досега на Уилям. — Блейк кимна към Болтър.

Хънтър хареса стила й. Първо демонстрирай, че имаш сериозни намерения, а после изиграй приятелска ръка. Барбара Блейк не беше вчерашна.

Тя подхвърли старателно сгънат вестник към двамата детективи.

— Вашият случай вече предизвика вълнение.

Робърт го взе и прочете заглавието на първата страница.

Нямаше снимки.

Той подаде вестника на Карлос, без да прочете статията.

— Това се очакваше, капитане. Репортерите вече бяха там, когато отидохме в църквата. Провървя ни, че никой не успя да се вмъкне вътре и да снима трупа.

Блейк се облегна назад на стола.

— Преди малко разговарях по телефона с кмета Едуардс. Както вероятно знаете, той е римокатолик. Освен това е много добър приятел на епископа Патрик Кларк, който е наместник на района „Сан Педро“. Църквата „Седемте светии“ е към този район. — Тя млъкна и погледна в очите Хънтър. — Кметът Едуардс се обади да ме притисне. Иска разследването да бъде самата дефиниция на бързо правосъдие. Уверих го, че както винаги ще направим всичко възможно. Той попита на кого съм възложила случая и когато му казах твоето име, направо превъртя.

Гарсия се намръщи.

— Едуардс настоя да възложа случая на друг.

— Какво? — Карлос погледна Робърт.

— Той има проблем с теб — продължи Блейк. — Бих казала, че те мрази. Какво си направил? Да не си спал с жена му?

Хънтър леко наклони глава. Уилям Болтър не откъсваше поглед от кафето си.

— О, не, по дяволите. — Блейк отвори широко очи. — Моля те, кажи ми, че не си спал с жената на кмета.

Робърт повдигна вежди.

— При всичкото ми уважение, капитане, не виждам какво общо има личният ми живот с разследването.

Устните на Блейк потрепнаха в лека усмивка. Тя се изправи, заобиколи бюрото си и застана отпред.

— Ще трябва да се съглася. Уилям ми каза, че ти си най-добрият, на когото е бил шеф. Имам доверие на преценката му. И да бъда проклета, ако в първия ми ден като капитан на „Обири и убийства“, позволя на някакъв политик сноб да се опитва да ме заплашва, още по-малко да ми нарежда на кого да възлагам разследванията.

Уилям Болтър се усмихна.

— Обясних на кмета, че случаят се води от изключително компетентни и опитни детективи и повече никога да не се опитва да ми казва как да ръководя отдела си.

— Предизвикали сте кмета на Лос Анджелис в първия си работен ден? — спокойно попита Хънтър. — Повечето хора биха предпочели да го спечелят на своя страна.

Блейк се облегна на бюрото си точно пред Робърт.

— Мислиш ли, че съм направила грешка, детектив Хънтър?

Той издържа на погледа й.

— А вие мислите ли, че сте направили грешка?

Усмивката на Блейк беше изпълнена с увереност.

— Нека изясним нещо още в самото начало. Винаги се застъпвам за детективите си, затова не започвайте с онова отношение от „Маями Вайс“, че не ви пука. Не ме безпокои, че ядосвам политиците, а да нямам доверието на хората, с които работя. — Гласът й беше твърд. Очите й се стрелкаха между двамата детективи. — Ако кметът ти има зъб само защото си чукал жена му, ще трябва да го преживее. Нямаме време за подобни тъпотии. И за да отговоря на въпроса ти, детектив Хънтър, не, не мисля, че съм направила грешка.

Той не можа да открие грешка в нея. Капитан Блейк наистина знаеше как да изиграе правилно картите си.

Барбара Блейк не позволи мълчанието да продължи дълго.

— Е, с какво разполагаме по случая?

Хънтър й разказа малкото, което засега знаеха за убийството на отец Фабиан.

— По дяволите — изруга тя. — Тогава извършителят вероятно е премахнал още две жертви преди това.

— Възможно е, но не е сигурно — отвърна Робърт.

Капитан Блейк повдигна озадачено вежди, подканвайки го да продължи.

— Числото три може да означава, че отец Фабиан е третата жертва или нещо друго.

— Какво?

— Не съм сигурен. Нещо важно за убиеца или за отец Фабиан, или и за двамата. Истината е, че все още не знаем и е безотговорно да правим предположения толкова рано.

— Добре — съгласи се Блейк. — Смяташ ли, че послушникът може да е замесен?

— Не мисля — отговори Хънтър.

— Защо?

— Необходим е определен тип човек, за да убие някого по такъв начин. Ермано не е достатъчно силен физически и психически. Той е само на четиринайсет години.

— Липсва и мотив — обади се Гарсия. — Преценихме, че убиецът е висок метър осемдесет и пет, а Ермано Кордобес е метър шейсет и пет, най-много метър шейсет и осем.

— Как разбрахте колко висок е убиецът?

Карлос се залови да обяснява, но след трийсетина секунди капитан Блейк вдигна ръка и го спря.

— Забрави, че попитах. — Тя се върна на стола си и се обърна към Робърт: — Какви са първите ти предчувствия?

— Засега има само една жертва и това не ни позволява да установим повтаряща се схема. Първоначалният анализ на местопрестъплението показва, че неизвестният извършител е много силен, сръчен, интелигентен, методичен и брутален. Убийството на отец Фабиан е извършено с изключителна жестокост и добре планирано.

— Методично и планирано? — Капитан Блейк се намръщи. — Чух, че навсякъде имало кръв. Това гняв и загуба на контрол ли показва?

— В повечето случаи, да.

Тя зачака Хънтър да добави още нещо, но той не го стори.

— Ще развиеш ли мисълта си, детектив?

— За някой външен човек местопрестъплението в църквата „Седемте светии“ може и да изглежда кърваво, но не и за убиеца. Петната и пръските кръв са точно там, където той ги е искал. Кръвопролитието е контролирано и планирано.

— Ритуално убийство?

Робърт се наведе напред и прокара ръка по носа и устата си.

— Уликите до тук предполагат ритуал.

— Бойно кръщение за теб, Барбара — обади се Уилям Болтър и се приближи до прозореца зад бюрото й.

— Ще ви дам още един полицай. — Тя погледна Хънтър. — Би трябвало да ви помогне с проучванията. Ако са ви нужни още хора, кажете ми. Вече ви преместих в стаята на „Специални операции“ на горния етаж. Ще ви трябва по-голямо пространство. Отворих телефонна линия за анонимни обаждания. Знам, че те обикновено създават по-скоро главоболия, отколкото нещо друго, но кой знае? Може да извадим късмет. — Капитан Блейк прелисти вестниците на бюрото си. — Пресата вече надуши случая и кметът е вбесен, затова ще има силен натиск да открием отговорите… бързо.