Екзекуторът

116.

— Идвам с теб — заяви Гарсия и взе якето си. Хънтър мина покрай него и излезе в коридора. — Какво става, Робърт?

Той не отговори, не спря и не се обърна. Карлос успя да го настигне едва когато тръгнаха по паркинга.

— Ти ще караш — нареди Робърт и натисна бутона за бързо избиране на мобилния си телефон и веднага чу предварително записано съобщение.

— Къде отиваме? — попита Гарсия и включи двигателя.

— Карай към моя апартамент. Хотелът, където Моли е отседнала, е само на три преки от дома ми.

— Какво се е случило?

Той му предаде разговора си с момичето.

— Мамка му! — Карлос отвори широко очи. — Кога е имала видение?

— Не знам. Предадох ти дума по дума какво ми каза.

— И връзката изведнъж прекъсна?

Робърт кимна.

— Сякаш някой внезапно затвори телефона. Току-що се опитах да й се обадя отново, но се включи телефонният секретар. — Той затвори очи, почеса се по носа и положи усилия да разсъждава ясно. Моли не беше уточнила кога е излязла от хотела. Това можеше да е станало преди десетина минути или пред пет часа. Може би беше в околността на хотела или километри далеч. Но къде би отишла?

Той си спомни, че тя спомена за нейна приятелка на име Сюзан, с която работели заедно, но не му каза адреса й.

— Моли има ли някакви пари? — попита Гарсия, който искаше да помогне.

Робърт отвори очи и погледна партньора си.

— Не достатъчно, за да си купи билет за някъде — отвърна. Знаеше какво си мисли партньорът му. Отново позвъни на мобилния й телефон, но пак се свърза с гласовата поща.

Двамата пристигнаха в „Травъл Ин“ на Ийст Флорънс Авеню за по-малко от дванайсет минути. Беше типичен двуетажен хотел с формата на буквата и, каквито има из цяла Америка. Детективите се втурнаха към стая номер 219 на втория етаж. Почукаха на вратата и прозореца и извикаха името й. Моли не беше вътре.