Екзекуторът

99.

Никой не проговори в продължение на минута. Капитан Блейк пристъпваше от крак на крак. Предположението на Гарсия, че Дарнъл Дъглас се е страхувал от игли, я разтърси емоционално. И тя не ги обичаше.

— Щом се е страхувал от игли, каква е тази тръбичка, пъхната в устата му, по дяволите? — попита и посочи трупа. — Нима убиецът го е хранил насила?

Доктор Уинстън потърка лице, без да бърза да отговори.

— Ще знам със сигурност, когато прегледам жертвата в залата за аутопсии, но не мисля. Това е тръба за интубация.

По гърба на Барбара полазиха ледени тръпки.

— Убиецът е интубирал жертвата? Защо?

— Вгледайте се внимателно. Какво липсва? — предизвикаха ги проницателните очи на патоанатома.

Погледите на всички отново се приковаха в гротескния образ на мъжа, украсен с двеста и петдесет спринцовки, пълни с кръв.

— Предавам се и не съм в настроение да играя игрички, Джонатан — отсече Блейк. — Какво липсва?

— Въжета — отговори Хънтър и се приближи до трупа. — Жертвата не е завързана за стола, а седи там доброволно.

— Бинго — похвали го съдебният лекар. — Въжетата не биха послужили за целта на това убийство.

— Не разбирам — поклати глава Барбара. — Какво общо има завързването с интубирането на жертвата?

— Завързаната жертва не би могла да се движи, а само да се гърчи — обясни доктор Уинстън.

— Е, това не е особено силна съпротива — възрази Барбара. На лицето й все още беше изписано неразбиране.

— Съпротива е, ако се опитваш да прободеш вена — заяви Робърт.

— Правилно — потвърди патоанатомът. — Господин Дъглас е трябвало само да трепне и планът на убиеца да забие иглата във вена, е щял да бъде осуетен. Повалянето на жертвата в безсъзнание също не би удовлетворило убиеца. Той е искал жертвата да бъде будна.

— И затова е трябвало да я обездвижи напълно? — попита Карлос.

Съдебният лекар си пое дълбоко дъх.

— Убиецът е парализирал Дъглас.

— Упоил ли го е? — попита Блейк.

— По всяка вероятност, но ще трябва да го потвърдят от лабораторията.

— Парализираща упойка, от която човек не губи съзнание? — Хънтър погледна многозначително доктор Уинстън.

— Не само да не загуби съзнание, но и да чувства всичко.

— Господи! — Гарсия обви с ръце тялото си, сякаш думите на патоанатома засилиха студа в стаята. — Има ли такъв опиат? Парализиращо вещество, но да позволява на обекта да усеща всичко?

— О, да. Всъщност са няколко. Не е трудно да се сдобиеш с тях по интернет и стотиците нелегални сайтове за опиати.

— И все пак… защо ще го интубира? — обади се капитанът и поклати глава.

— Защото използваният опиат вероятно е парализирал и диафрагмата — заключи Робърт. — Дъглас би се задушил, защото не е можел да диша, а убиецът го е искал жив.

— И аз си мислех същото — съгласи се съдебният лекар. — Убиецът му е подавал кислород през тръбичката и го е поддържал жив, докато му е нанасял колкото болка може да понесе.

Мобилният телефон на капитан Блейк иззвъня и всички изтръпнаха. Тя се приближи до ъгъла на помещението. Разговорът продължи не повече от няколко секунди.

— Готово — каза тя на Хънтър, след като отново се присъедини към останалите. — Клейтън е използвал връзките си и ти е издействал посещение при затворника Питър Елдър в седем сутринта. — Отново отмести поглед към трупа на Дарнъл Дъглас. — Трябва да намерим копелето, което е направило това. И по-бързо.

Робърт прекара по-голямата част от нощта на новото местопрестъпление заедно с доктор Уинстън и в четири и половина замина за затвора в Техачапи. Карлос се отправи към Паркър Сентър в двайсет и два часа. Хънтър го беше помолил да намери всичко, което може, за Дарнъл Дъглас, поредната жертва.

Информацията, която Гарсия откри, беше откъслечна, но достатъчна, за да предостави на Робърт онова, което търсеше.

Дарнъл не беше учил в гимназиите в Комптън и Гардена, но като тийнейджър бе живял само през две улици от Брет Стюарт Никълс. Фактите изпълниха с вълнение Хънтър. Теорията му за уличната банда започна да придобива по-ясни очертания.

Той беше наблюдавал, докато доктор Уинстън и двама криминалисти извършиха трудния и мъчителен процес да извадят двеста и петдесетте спринцовки, пълни с кръв, от трупа на Дарнъл. Макар да не очакваше резултати, знаеше, че всяка спринцовка трябва да бъде изследвана за отпечатъци. Съдебният лекар му каза, че докладът от аутопсията ще бъде готов, когато Робърт приключи с разпита на затворника.