Екзекуторът

64.

Робърт излезе от Паркър Сентър, осеметажната сграда, където се помещаваха офисите на отдел „Обири и убийства“ на Норт Лос Анджелис Стрийт и зави наляво към големия паркинг. Гарсия го следваше по петите. Преди обаче да стигне до колите, той свърна надясно по посока на Ийст Фърст Стрийт.

— Къде тръгна? — попита Карлос. Вече държеше в ръка ключовете за колата си. — Колата ми е ей там. — Посочи безупречно чистата си металическо синя „Хонда Сивик“, която се намираше в северния край на паркинга.

Хънтър не обърна внимание на въпроса, ускори крачка и прекоси улицата. Гарсия трябваше да изчака пролука в потока от коли, за да хукне след партньора си.

— Отиваме ли някъде или само си играем на „следвай водача“?

— „Старбъкс“.

— Изскочи от кабинета, за да пиеш кафе? — пошегува се Карлос и зачака сериозен отговор.

— Ще се срещнем с един човек — отвърна Робърт, когато завиха зад ъгъла.

В небето се бяха събрали черни облаци и въпреки че непогрешимата миризма на влажна почва изпълваше въздуха, все още не беше започнало да вали. Пронизващ студен вятър се беше погрижил много маси на площада пред кафенето в европейски стил да бъдат празни. Всички, с изключение на една. Гарсия я забеляза пръв.

— Това Моника или Моли ли е?

Хънтър кимна.

— Тя ми се обади преди малко.

Карлос забави крачка.

— Не трябваше ли да кажем на капитана? — колебливо попита той. — Тя иска да действаме по правилата.

Робърт продължи да бърза.

— Явно няма да й кажем — измърмори Гарсия и хукна след него.

Те се приближиха до малката маса в отсрещния край на площада. Чернокосото момиче ги съзря едва когато застанаха до нея.

— Здравей — любезно каза Робърт и сърдечно й се усмихна.

Тя вдигна глава и двамата детективи се изненадаха. Тъмнокестенявата й коса беше грижливо прибрана на опашка. Дискретният грим изкусно подчертаваше хубавите й кафяви очи и добавяше зрелост и очарователно изражение на лицето й, какъвто липсваше, когато се запознаха. Белегът на пълните й устни едва се забелязваше. Дрипавите й дрехи бяха заменени с бяла тениска и модно черно яке, избелели дънки и черни каубойски ботуши. Изглеждаше съвсем различна.

— Благодаря, че се обади. Високо оценявам, че отново се свърза с нас.

Момичето отвърна на усмивката, но нейната беше нервна. Хънтър забеляза, че чашата от кафе на масата е празна.

— Позволи ми да те почерпя — предложи той. — Какво пиеш?

— Горещ шоколад.

— Аз ще пия еспресо — каза Робърт и погледна Карлос, който се поколеба за миг и сетне тръгна към кафенето.

Хънтър седна срещу Моника и вдигна ципа на якето си.

— Не ти ли е студено да седиш тук навън?

Тя поклати глава. Той скръсти ръце на гърдите си.

— Аз замръзвам.

Девойката направи гримаса и Хънтър изтръпна.

— Говоря като голямо момиче, а? — ухили се той.

— Така е, когато живееш на горещо място през целия си живот. Щом температурата спадне под петнайсет градуса, ние се увиваме в най-дебелите палта, които намерим.

Гарсия се върна с кафетата и горещия шоколад.

— Сигурна ли си, че искаш да останеш тук? — Той потрепери и кимна към кафенето. — Там вътре е хубаво и топло.

— Видя ли? Какво ти казах? — усмихна се Робърт.

— Нещо смешно ли казах? — попита Карлос и даде на момичето чашата с напитката.

— Партньорът ми е роден в Бразилия. Преместил се е в Лос Анджелис, когато е бил хлапе. За него това е полярна температура. — Хънтър се опитваше да намали напрежението.

Гарсия се намръщи и седна.

— Какво? Не мислиш ли, че е студено? — Въпросът му беше отправен към Моника.

— Мили боже, не ходете в Пенсилвания, ако мислите, че тук е студено. — Веднага щом думите се отрониха от устата й, лицето й отново стана сериозно и тя нервно отмести поглед встрани.

— Всичко е наред — каза Карлос. — Робърт вече знае от къде си, по акцента ти.

Тя погледна учудено Хънтър.

— Наистина ли?

— Холандската част на Пенсилвания, нали? — небрежно подхвърли той.

— Той е пълен с номера — отбеляза Гарсия. — Затова не го канят на много купони.

Моника се усмихна. Двойното разчупване на леда действаше. Хънтър видя, че раменете й се отпуснаха и тя изпусна дъха, който бе затаила, откакто дойдоха.

— Прави сте, от Пенсилвания съм. — Моника погледна Робърт и после Карлос, млъкна за миг и без да я питат, реши да започне от самото начало.