Екзекуторът

92.

Днешният ден беше важен за младата полицайка Шона Уилямс. Тя патрулираше сама за пръв път.

Шона беше родена в Ингълуд, негостоприемен квартал в Югозападен Лос Анджелис. Тя беше най-малкото от четири деца и единственото момиче. За разлика от братята си Шона беше ученолюбива. Оценките й рядко падаха под петица. Висока и атлетична, тя играеше атакуващ гард в баскетболния отбор и трета база в отбора по софтбол. Шона беше първото и единственото дете на семейство Уилямс, което завърши гимназия. Може би, ако нещата се бяха развили по друг начин, тя нямаше да бъде и първата от фамилията, която влезе в университет.

Шона знаеше, че братята й са замесени в лоши неща, но не знаеше колко лоши. Трудно е да израснеш в непривилегирован квартал в голям град като Лос Анджелис и да не бъдеш повлиян от безумната бандитска култура, която управлява улицата, фактът, че си афроамериканец, дори утежняваше нещата. Тя никога нямаше да забрави нощта, когато отвори вратата на двама полицаи, които бяха дошли да съобщят на родителите й най-лошата новина за една майка и един баща. И тримата й братя бяха застреляни в откраднато превозно средство, очевидно в гангстерски удар за отмъщение. Шона наскоро беше навършила деветнайсет.

Тя се отказа от мечтата си да учи в университет и след няколко месеца издържа приемния изпит и влезе в Полицейската академия в Лос Анджелис.

Последвалите шест месеца на усилена подготовка не я затрудниха и Шона завърши първа в класа. Амбицията й беше да стане детектив или член на специалните части.

Разпределиха я в Западното бюро на Тихоокеанския филиал и й дадоха по-опитен партньор, дванайсет години по-голям от нея. Тя беше завършила Академията само преди пет месеца, но учеше бързо и беше много интелигентна и изключително съсредоточена. Лейтенант Купър реши, че е време Шона да направи няколко обиколки сама, и когато сутринта партньорът й се обади, че е болен, съзря идеална възможност.

Диспечерът се обади на Шона, че младежи нарушават обществения ред близо до Марина дел Рей, само на няколко преки от мястото, където се намираше. Нарушаването, на обществения ред не се оказа нищо особено. Две пияни хлапета ритаха и хвърляха разни неща, за да изразходват излишната си енергия, близо до изоставен строеж. Шона успя тактично и бързо да овладее положението. Докато се връщаше към патрулната кола, нещо привлече погледа й. Черен кадилак ескалейд, полускрит зад недовършената сграда. Шона си спомни за полицейския бюлетин от предишния ден, където се съобщаваше, че черен кадилак е бил изкаран от магазин в Западен Холивуд за пробно каране и не се е върнал. Тя провери в компютъра в патрулната кола. Регистрационните номера съвпадаха.

Шона се обади на диспечера и поиска повече информация. Обясниха й, че продавачът, афроамериканец на име Дарнъл Дъглас, е изкарал кадилака за бързо изпитателно каране с евентуален купувач. Не знаеха кой е клиентът. Не бяха издавали предупреждение за опасност. Шона каза на диспечера, че ще отиде да провери колата.

Каросерията на кадилака беше непокътната. Нямаше вдлъбнатини и драскотини. Изглежда, не беше замесен в катастрофа. Вратите бяха заключени. Шона насочи фенерчето си към вътрешността на колата, но не видя нищо подозрително през тъмните стъкла. Кадилакът беше паркиран на циментова площадка и наоколо нямаше отпечатъци от стъпки.

Шона отново се свърза с диспечерите и им каза, че ще влезе в сградата, за да провери дали Дарнъл или неидентифицираният клиент са вътре и се нуждаят от помощ, и че ще се обади, ако открие нещо.

Първата стая беше голяма и пълна със строителни отпадъци. Въздухът вътре беше тежък от парливата миризма на урина.

— Хей — извика Шона със силен и твърд глас. — Има ли някого тук?

Не се чу никакъв звук. На мястото на вратите бяха поставени дебели, някога прозрачни найлони. Шона запали фенерчето си, отмести грозните завеси и влезе в следващото помещение.

— Дарнъл? Тук ли си? Аз съм полицай. Някой нуждае ли се от помощ?

Нищо.

Тя предпазливо се придвижи по-навътре в изоставената сграда. Ставаше все по-тъмно и задушно. Стаите бяха празни. Навсякъде цареше тишина, но инстинктът й подсказваше, че нещо не е наред. Приготви се да се върне, когато вятърът надигна мръсния найлон на входа на стая в южната стена. Шона съзря нещо и по кожата й полазиха тръпки.

Полицейската подготовка взе връх, тя извади пистолета си и нервно се запромъква към вратата.

— Хей, Дарнъл?

Никой не отговори.

— Полиция! Има ли някого тук?

Тишина.

Шона отмести найлона с фенерчето си, влезе и след пет секунди изскочи навън.