Екзекуторът

107.

— Кого си открил? — попита Хънтър.

Двамата детективи се втренчиха в Хопкинс, който се намръщи, когато погледът му се спря на рисунките на човечето на дъската.

— На бесеница ли играете?

— Зарежи фигурите, Иън — каза Робърт. — Кого си открил?

Младото ченге се усмихна.

— Първата жертва. Точно след като ти ми се обади в моргата, попаднах на досието му. Бял мъж, метър осемдесет и осем, сто килограма. Единственият човек, когото намерихме с възпоменателен часовник на „Ел Ей Лейкърс“ от финала на НБА. Трупът е приет преди три седмици. — Той поклати глава. — Гледката не е приятна. И няма да повярвате как е умрял.

— Нека отгатна — прекъсна го Хънтър. — Ужилен е от оси.

Колегите му се вторачиха в него.

— От къде знаеш, по дяволите?

Робърт им обясни, че Питър Елдър е разпознал Стратър като водач на уличната банда и му е съобщил факта, че е бил алергичен към отровата на осите и много се е страхувал от тях.

— Е, убиецът е свършил страхотна работа. Ето как е изглеждал мъртвият, когато са го намерили окован с верига за стената в сутерена му в Кълвър Сити. — Иън подаде снимка на Хънтър, който изтръпна, като я видя.

На пода, облегнат на тухлена стена, с ръце, оковани за китките и протегнати високо над главата, опреше жестоко обезобразен труп на гол мъж. Лицето му беше уродливо подуто, а очите — подпухнали и затворени. На гърдите му имаше продълговато отвесно петно кръв.

— Първата жертва. — Робърт показа снимката на партньора си.

— Нищо чудно, че никой не е разпознал числото като важна улика — отбеляза Карлос. — Изглежда така, сякаш от устата на жертвата е потекла кръв и е капала по гърдите.

— В доклада от аутопсията пише, че обектът е проявил систематична реакция и е умрял от анафилактичен шок, предизвикан от силната му алергия към отровата на осите — обясни Хопкинс.

Гарсия потърка лице, сякаш го заболя.

— Мразя осите.

— Знаем ли името на жертвата?

Младият полицай кимна.

— Грегъри Карлсън. Току-що го открих, затова нямах време да събера информация за него, но мисля, че няма да ми отнеме много време.

— Хубаво. Намери каквото можеш и веднага.

— Искам да знам какви са тези рисунки на човечето? — попита Хопкинс.

Карлос набързо му обясни как са се досетили защо никой не е открил числото две, написано на тялото на Деби Хауард.

— Да, има логика — съгласи се Иън и прелисти тефтерчето си. — Опитвам се, но все още не съм открил другите две момичета на снимката от гимназията в Гардена…

— Засега може да забравим за тях — прекъсна го Хънтър. — Убиецът няма да застраши живота им.

— Защо?

Робърт им разказа как блъфът му пред Питър Елдър едва не се беше объркал.

— Те не са били членове на бандата, така ли?

— От четирите на снимката, само Аманда и Деби са се мотаели с бандата, но за съжаление закъсняхме да ги спасим.

— Това потвърждава теорията ти — развълнувано заяви Иън. — Убиецът определено премахва членовете на уличната банда.

— Така изглежда. В такъв случай остават трима членове — Питър Елдър, който е в затвора и е трудна мишена.

— Той има доживотна присъда — напомни им Хопкинс. — Не е нужно да го убива. Вече си е получил заслуженото.

— Научихме и за бял мъж с прякор Джей Джей — добави Хънтър. — И пуерториканка, която наричали Липс.

Гарсия се протегна.

— Ако това е всичко, което знаем за тях, трудно ще ги намерим. Дори все още да обикалят улиците, прякорите им са твърде често срещани.

— Разбирам — съгласи се Робърт. — Но може да проучим нещо друго. — Той даде на младото ченге годишника на гимназията в Комптън. — Затова те повиках. Питър Елдър огради няколко снимки. Това са учениците, с които бандата се е заяждала най-много.

Хопкинс започна да прелиства страниците.

— Искам да провериш снимките, които Елдър е маркирал, и да открием кои са тези хора, с какво се занимават, след като са завършили училище, и най-важното, къде са били през последните три седмици. Помоли за помощ всеки, който е свободен. Ако ти трябват още хора, кажи ми и ще говоря с капитан Блейк. Нямаме много време.

— Няма проблем. Залавям се веднага… — Иън престана да прелиства страниците, присви очи и се вгледа в нещо в годишника. — Прегледахте ли тези снимки?

— Още не. Идвам направо от затвора. Мога да се справям с много задачи едновременно, но не чак толкова добре. Защо?

Младият полицай обърна отворения годишник към двамата детективи. На двете страници имаше три оградени снимки.

— Втората снимка. Прочети името отдолу.

— Мамка му! — възкликна Карлос и прокара пръсти през косата си.