Екзекуторът

14.

Вятърът се усили и доктор Уинстън вдигна яката на костюма си, повдигна озадачено вежди и попита:

— Ние?

— Той е прав, капитане — усмихна се Робърт. — От полунощ ти вече не си на работа. Вече не е необходимо да се тревожиш.

— Работата ти тук свърши, синко — прошепна доктор Уинстън, имитирайки Дарт Вейдър.

— Чувството сигурно е приятно, а?

Болтър се усмихна неубедително.

— Предполагам, че се дължи на навика. Дадох петдесет години от живота си на силите на реда в този град. Това не е нещо, което мога да забравя за една нощ, но ще го преодолея.

Хънтър погледна смелото му лице и видя, че капитанът е тъжен, защото напуска полицията.

— Е, какво смяташ да правиш, след като вече няма да се тревожиш за залавянето на престъпници? — попита патоанатомът.

— Бет иска да се преместим.

— Сериозно? Къде?

— Някъде далеч от тук. Големият град й омръзнал. Не я обвинявам. В Лос Анджелис има твърде голяма престъпност.

— Така е — Съгласи се доктор Уинстън. — С течение на годините онова, което виждаме в моргата, става все по-ужасяващо и садистично, сякаш вече няма уважение към живота. И броят на убийствата нараства. Едва се справяме с жертвите за деня.

Робърт реши, че трябва да смени темата.

— Лос Анджелис може би няма да ти липсва — обърна се към Болтър, — но знам, че ние ще ти липсваме.

— Като дупка в главата — отвърна капитанът и дръпна от пурата.

Тримата се засмяха.

— Новият капитан поне е много по-хубав от мен.

— Няма да е трудно да намерят такъв човек — пошегува се Хънтър. — Е, най-после ще сложиш ли край на проклетата загадка кой ще бъде новият ни началник?

— Те не знаят ли все още? — попита патоанатомът и прехапа устни.

— Не.

Робърт прикова Болтър с пронизителен като на ястреб поглед.

— Не ме гледай като ядосана съпруга — укори го капитанът. — У дома непрекъснато ме гледат, така. Освен това исках да бъде изненада. — Усмивката му накара Хънтър нервно да присвие очи.

— О, да, тя ще ги изненада, и още как — засмя се доктор Уинстън.

— Тя? — Робърт погледна единия и после другия.

Болтър задържа напрежението още малко и сетне продължи:

— Името й е Барбара Блейк.

— Шегуваш се. — Хънтър се подпря на дървената маса.

— Защо? Защото е жена ли? — намръщено попита капитанът.

— Не, защото името й Барбара. Искаш да кажеш, че отсега нататък отдел „Обири и убийства“ ще има капитан Барби?

— Моля те, не я наричай Барби. — Патоанатомът поклати глава.

— Определено недей — добави Болтър, — освен ако не искаш да се разделиш с топките си. Не се заблуждавай от факта, че е жена, Робърт. Блейк е страхотно ченге и злобна кучка, когато е необходимо. Доказала го е много пъти. Бяхме партньори две години и после тя помоли да я преместят в Сакраменто.

Хънтър долови тъга в гласа на капитана.

— Само партньори? — попита и изпи остатъка от малцовото уиски в чашата си.

— Не си и помисляй да ме анализираш, Робърт. — Капитанът насочи пурата си към Хънтър.

— И през ум не би ми минало.

— А, ето къде си бил, капитане. — На вратата се появи лейтенант Шелдън. — Търсят те. Време е за реч. И всички искаме да знаем кой ще те замести. Престани да ни държиш в напрежение.

— Добре.

Робърт не ги последва вътре.