Екзекуторът

101.

Стаята беше осветена само от безвкусна розова, неонова лампа със зайчето на „Плейбой“ и всичко вътре беше евтино — тапетите на цветя, тъмношоколадовият килим, блудкаво сантименталните репродукции на стените и мръсните завеси на прозорците. Леглото имаше такъв вид, сякаш щеше да падне, ако още една двойка правеше секс на него.

— Ще отида в банята да се освежа, скъпи — рече Хъни и погали по лицето туриста. — Щом изляза, надявам се, че няма да си с дрехите. Знам, че ще бъде така.

Тя отново преброи парите. Искаше да й платят предварително. Веднъж допусна грешката да ги поиска накрая и получи насинено око и разкървавени устни.

Хъни оправи перуката и грима си и се съблече. Бельото й не беше ново. Дори не си спомняше кога за последен път си купи ново бельо, но беше чисто и тя знаеше, че не след дълго ще го свали.

— Е, да се залавяме за работа, момиче — каза Хъни на отражението си в огледалото и нацупи устни.

Мъжът седеше на ръба на леглото. Все още беше облечен. Ръцете му бяха между коленете и беше навел глава.

— Какво има, скъпи? — Тя коленичи пред него.

Той не откъсна очи от пода. Смущаваше се да я погледне.

— Аз… не съм го правил досега.

Хъни се усмихна, сложи ръка на крака му и нежно го погали.

— Не се тревожи, скъпи. Аз имам богат опит.

— Имаш ли нещо против, ако първо се измия?

— Не, разбира се. И не бързай. Ще те чакам тук. — Тя му намигна чувствено. — Без дрехи.

Хъни се беше облегнала гола на неудобната метална табла на леглото, когато мъжът излезе от банята. Тя вече беше потъркала и ощипала зърната на гърдите си, за да бъдат твърди и да стърчат. Смяташе, че те са най-хубавото нещо в нея. Изражението й обаче се промени, щом туристът се върна в стаята. Той беше гол, но бе облякъл дълъг, прозрачен дъждобран. Хана забеляза огромния му възбуден пенис.

— Брей, скъпи. Това е доста откачено. Харесва ми.

— Дошъл съм за теб, Хъни. — От срамежливостта му нямаше и следа.

Хъни настръхна от различния му тон. Тя стана от леглото, и той пристъпи към нея. Светлината на розовата неонова лампа се отрази в нещо в дясната му ръка и Хъни се вцепени. Беше виждала този блясък и преди. Опита се да изпищи, но мъжът беше по-бърз от нея. Той преодоля за миг разстоянието между тях и запуши устата й със силната си ръка. Притисна тяло до нейното и тя почувства възбудения му член до бедрото си. Ужасените й очи намериха неговите и злото, което видя в тях, я потресе.

— Трябва да коленичиш и да се молиш — измърмори той, докато тя трепереше в ръцете му. Беше прочела за него в сутрешния вестник. Наричаха го „Камата“.

Мъжът бавно облиза устни, вдигна ножа до врата й и прошепна в ухото й:

— Аз съм твоето спасение, Хъни.