Екзекуторът

109.

— Мамка му! — шепнешком повтори Гарсия, докато гледаше снимката, която Хопкинс им беше показал. — Излъгал ни е.

— Помолих те да го проучиш. Откри ли нещо? — обърна се Хънтър към Хопкинс.

Младият полицай кимна и потърси информацията в папката си.

— За разлика от Брет Джеймс Рийд е бил за пример във всичко — и като ученик, и като гражданин. Учел се е добре и е завършил с отличие през 1987 година. Не губил време и започнал да следва в Калифорнийския университет. Има две научни степени, по математика и физика, и оценките му отново са отлични. След университета се занимавал с дизайн на компютърен софтуер и няколко години работил във фирма-производител на игри — „Конами“, тук, в Лос Анджелис. Продукцията им е предназначена за големи момчета. Спечелил много пари, използвайки познанията си по математика и физика, като създал няколко игри. Майка му, която преподавала по алгебра на отец Фабиан в гимназията в Комптън, се разболяла преди три години и тогава Рийд напуснал фирмата. — Иън погледна Робърт. — Ти поиска да проверя къде е живял като малък. Познай — усмихна се ченгето. — Докато Рийд учел в гимназията, семейството живеело само през няколко къщи от младия Брет.

— И затова Елдър го е отбелязал. Щом са живеели на една улица с Брет, бандата на Стратър го е тормозела постоянно.

— Странно, той пропусна да спомене това, когато разговаряхме с него вчера — раздразнено отбеляза Карлос. — Мисля, че този път посещението ни не трябва да бъде толкова сърдечно.

— Ти отново се оказа прав, когато предложи да проверя всичко за него, включително кои са съседите му и дали имат деца на едни и същи години — продължи Хопкинс и кимна към Хънтър. — Аз нямаше да се сетя.

— И какво научи?

— Единият му съсед има две деца, момче и момиче, и двете горе-долу големи колкото Джеймс Рийд. Не са учили в гимназиите в Комптън или Гардена, а в „Сентениал“ на Норт Сентрал Авеню. Момчето се казва Кейън Пауъл. Сега е лекар и живее в Колорадо, а сестра му Кели Пауъл, по мъж Кели Санчес, е адвокат и живее в Санта Моника със съпруга си и двете си деца. — Иън даде на Робърт листа.

Хънтър го прочете и сетне погледна часовника си.

— Може би първо трябва да говорим с нея. Още сега.

— Съгласен съм — рече Гарсия и протегна ръка към якето си.