Екзекуторът

127.

Гарсия не можеше да повярва на ушите си. Беше жив благодарение на упоритостта на партньора си. Ако смяташе, че Карлос ще се обърне и ще си тръгне, Робърт грешеше.

— Знам, че няма да се издъниш както трябва, ако не съм с теб — пошегува се той. — Идвам, партньоре.

— Сигурен ли си?

— Кой знае? Може да е готино да си регулировчик. Да го направим, мамка му.

Хънтър се усмихна, даде на Гарсия ръкавици и блъсна с лакът вратата. Чу се приглушен трясък и на пода се посипаха парчета счупено стъкло. Двамата детективи се огледаха инстинктивно.

Робърт пъхна ръка през стъклото, отключи вратата и извади малко фенерче.

Карлос направи същото и предпазливо тръгна след него.

Първата стая беше просторна с под от черен мрамор, няколко канапета и барче до източната стена. Определено служеше за увеселения. Срещу барчето имаше други двойни врати, украсени с ръчна дърворезба. Хънтър внимателно натисна дръжката. Не беше заключено. Те влязоха в голямо и богато обзаведено фоайе, пълно с антики, изящен порцелан, сребърни предмети и картини. Нямаше снимки. Внушителен кристален полилей висеше над стълбище, водещо към следващия етаж.

— Къщата е голяма. По-добре да се разделим — прошепна Робърт. — Ти търси тук долу. Аз ще проверя горе.

Гарсия кимна и докато Хънтър предпазливо заизкачва стъпалата към следващото ниво, тръгна към вратата пред него.

Всекидневната беше ефектна като фоайето и отрупана със скъпи мебели, картини, рисувани с маслени бои, и скулптури. Карлос тихо прекоси стаята и мина през остъклените врати в отсрещната страна. Озова се в голям кабинет, отопляван от черна мраморна камина. Белият килим беше дебел, мек и безупречно чист. Северната стена беше съставена изцяло от големи прозорци. Гарсия забеляза странна дървена врата, по-ниска от обикновените вътрешни врати в къщата. Отдолу проникваха мънички петна светлина. Той се приближи, долепи ухо и се заслуша. Чу някакво далечно бръмчене. Карлос погледна към входа на кабинета и сякаш се поколеба дали да се върне и да извика Робърт, но реши първо да провери сам.

Докато превърташе валчестата дръжка, почувства, че кръвта му се сгорещява и пулсът му се ускорява. Всяка клетка в тялото му крещеше, че нещо не е наред. Извади пистолета си.

Вратата се отвори безшумно и разкри бетонни стълби, слабо осветени от гола крушка. Долу имаше друга затворена врата. Карлос прескачаше по две стъпала наведнъж. Въздухът беше влажен и натежал от мирис на мухъл. Левият му крак се закачи в ръба на изтъркано стъпало и Гарсия се подхлъзна. Тромаво полетя напред и протегна ръце към мръсните стени, отчаяно опитвайки се да не се претърколи надолу. Успя, но разби фенерчето си. Сърцето му заблъска като обезумяло. Въпреки че беше студено, се обля в пот.

Очите му бързо се стрелнаха между долната и горната врата няколко пъти. Пръстът му беше на спусъка на полуавтоматичния пистолет. Той се помъчи да нормализира дишането си и да прецени положението. Беше сигурен, че ако къщата не беше безлюдна, непохватността му щеше да го издаде къде се намира.

— Много похвално, Карлос, много похвално, по дяволите! — изсъска той през стиснати зъби. Застана неподвижно за миг и се ослуша за стъпки. Очакваше някой да се появи, но не се случи нищо. Избърса потта от челото си, слезе по останалите няколко стъпала и отново допря ухо до вратата. Бръмченето се чуваше отвътре.

Внимателно натисна дръжката. Не беше заключено. Бутна вратата и надникна вътре. Голямо мазе. Той дълго гледа от вратата, но не съзря движение. Доволен, си пое дълбоко дъх, сложи пръста си на спусъка и влезе. Поредица месингови фенери, монтирани на неравни разстояния на двете дълги стени, осветяваха помещението в бледа светлина. Гарсия тръгна бавно. След малко очите му привикнаха със сумрака. Нещо в северната страна на стаята привлече погледа му, той пристъпи натам и спря. Погледът му се прикова в сцената пред него. Знаеше точно какво е това.

— Господи! — Той потрепери.

С периферното си зрение забеляза някакво движение, но не успя да реагира. Първият удар го улучи в лицето. Нещо изпука и от носа му рукна кръв. Карлос загуби равновесие и залитна назад, но не достатъчно далеч. Вторият удар беше нанесен след част от секундата и попадна в чувствителното място на тила му с военна прецизност. Пред очите му се спусна мрак.