Майк Бриндъл беше клекнал до голям диван, тапициран с бяла кожа, когато забеляза, че Хънтър стой на прага. Той стана и мълчаливо се приближи до детектива.
Бриндъл работеше в отдел „Научни разследвания“ в Лос Анджелис от петнайсет години, но от израза му Робърт разбра, че не е виждал такова нещо като случилото се в тази стая.
Двамата застанаха един срещу друг, без да проронят дума, и сетне Майк погледна часовника си.
— Предполагам, че наградата се присъжда на теб — измърмори през хирургичната маска.
Хънтър присви очи и озадачено поклати глава.
— Освен теб никой друг, прекрачил прага, не успя да издържи повече от четирийсет секунди, преди да се прости с обяда си — обясни Бриндъл.
— Не съм обядвал.
— Той обаче е ял. — Майк кимна към Гарсия, който отново влезе в стаята. Беше сложил хирургична маска на устата и носа си. Лицето му беше пребледняло.
— Какво се е случило тук, за бога, Майк? — попита Робърт, щом Карлос се присъедини към тях.
— Много болка — отвърна той и се обърна към огромната каменна камината в южната стена. На трийсетина сантиметра от нея, завързан за метален стол с висока облегалка, седеше труп на гола жена. По-голямата част от торса, ръцете и краката й бяха осеяни с мехури, набръчкани и разкъсани и разкриваха окървавена и обгорена плът. Части от тялото й бяха напълно овъглени.
Гарсия почувства, че стомахът му отново обръща, когато се приближиха до тялото.
— До тук установих, че е била доведена тук в събота привечер, завързана за стола и оставена пред горящ огън — започна да обяснява Майк. — Издъхнала е отдавна, но огънят не е бил изгасен. — Той посочи камината, която все още излъчваше топлина.
Хънтър бързо отмести поглед от мъртвата жена към Бриндъл:
— Убиецът… я е изпекъл?
Криминалистът стисна устни и кимна.
— Като се има предвид близостта до огъня, по-скоро я е сварил жива.
— Страшно извратено — отбеляза Карлос и извърна глава.
— Огънят се поддържа с газ — продължи Майк. — Това означава, че силата му се регулира. Най-лошото е, че е постоянен. Не изгасва, докато някой не го изключи.
— Горял ли е, когато трупът е бил открит? — попита Робърт и приклекна пред камината.
— Да — отговори Бриндъл, — но на много ниска степен. Но виж колко голяма е камината, Робърт. Пусната на по-висока степен, трябва да е била като клада.
Хънтър си пое дълбоко дъх и положи усилия да огледа трупа.
— Ние развързахме жертвата — допълни Майк, когато забеляза погледа на Робърт, който оглеждаше срязаните въжета. — И това е причината вие двамата да сте тук.
Хънтър сбърчи чело в очакване.
— Вече направихме снимки на трупа и местопрестъплението. Двамата местни детективи, които мислехме, че ще поемат случая, видяха достатъчно. Тялото е готово да бъде откарано в моргата. — Бриндъл направи знак на единия криминалист да дойде и да му помогне. Много внимателно те отместиха гърба на мъртвата жена от облегалката на стола. — И после видяхме това.
Хънтър и Гарсия се преместиха, за да видят по-добре.
— Мамка му — измърмори Карлос през стиснати зъби.