Екзекуторът

106.

Гарсия се почеса с показалец между веждите.

— На три седмици.

— В лабораторията сравнили ли са кръвта й с онази, с която е написано числото три на гърдите на отец Фабиан?

— Не. Станало е преди две седмици и въпреки че разследването продължава, Джонатан Хейл с подкрепата на прокуратурата направил всичко възможно да освободи тялото. Деби Хауард е била кремирана преди два дни.

— Фантастично — измърмори Хънтър и прокара пръсти през косата си.

— Това няма значение, Робърт. Тя е била бременна, точно както ти каза, че втората жертва би трябвало да бъде — с по-оживен тон каза Гарсия. — Убиецът е оставил снимката й на местопрестъплението на Аманда Райли и е написал числото две на гърба. Едва ли има съмнение, че Деби Хауард е жертва на същия луд.

— Не трябва да мислим, че убиецът е луд. Не прави тази грешка, Карлос.

Гарсия взе друг лист от бюрото си.

— В по-късен разпит Джонатан Хейл е казал, че Деби се е страхувала от вода. Имам предвид да навлезе в дълбока вода. Живеем в град с тропически климат, където слънцето грее почти през цялата година. Семейството й било заможно. Къщата им е огромна, но е единствената на улицата без плувен басейн. Причината е, че Деби не е искала. Тя не е била в състояние дори да се приближи до басейн или плаж. Очевидно като млада едва не се е удавила. Убита е като другите жертви, по начин, който я е плашел най-много. Както ти каза, убиецът използва страховете им.

Хънтър се замисли.

— Тя е била потопена във водата. Затова никой не е намерил числото две на трупа й. — Робърт стана, приближи се до дъската и започна да рисува. — Деби виси с главата надолу над ваната. — Той начерта човече, за да я изобрази. — Съпругът й се връща и я заварва така. Паникьосва се и срязва въжето на краката й, но ваната все още е пълна с вода.

Карлос пристъпи към него.

— Джонатан е оставил тялото й да падне във водата.

— Ако върху трупа е било написано число, водата го е отмила.

— Но защо убиецът просто не е натиснал главата й във ваната и не я е задържал под водата като във филмите? Защо е губил време да я обесва с краката нагоре? Пак е щял да я удави.

— Не — възрази Хънтър. — Нямаме снимки, но в доклада пише, че само главата и раменете й са били потопени.

— Точно така.

— Ако убиецът използва страховете на жертвите си, как би използвал факта, че Деби Хауард се е ужасявала от вода? Как би могъл да я уплаши?

Гарсия потърка лице, докато гледаше нарисуваната фигурка.

— Господи… — Той се обърна с лице към партньора си, когато осъзна какво се е случило. — Ваната е била празна, когато той е завързал Деби на гредата на тавана.

Робърт кимна.

— Убеден съм в това.

— По дяволите. Деби е знаела, че главата й е над ваната. Гледала е как водата бавно се покачва. Усетила е как намокря косата и челото й и продължава да се издига. Била е принудена да наблюдава как най-страшният й кошмар постепенно се превръща в реалност. Убиецът може би я е изтезавал още повече, като е спирал водата точно когато е стигнела до носа й и е карал Деби да диша само през устата за известно време. Но това би било трудно дори за спокоен мъж в изправено положение, а какво да кажем за ужасена жена, която виси с главата надолу и знае, че ще умре. Удавянето й е било бавно и много болезнено. Абсолютно откачено, мамка му.

— Така постъпва този убиец — добави Хънтър. — Два дни е седял и е гледал как Аманда Райли се сварява до смърт. Бавно и търпеливо е източил два и половина литра кръв от Дарнъл Дъглас. Сигурен съм, че е гледал как Деби Хауард се дави, и е искал да удължи процеса. Държал е да ги изтезава.

— Радвам се, че не съм бил гаменче в училище. Човек никога не знае в какво може да се превърне, когато порасне.

Робърт разгледа снимките от аутопсията, но спря, когато стигна до половината.

— Тя е имала белег от венепункция на дясната ръка — съобщи, показа едната фотография на партньора си и провери записките на патоанатома. — Вероятно е придобит в деня на смъртта й.

Карлос кимна.

— Убиецът се е нуждаел от кръвта й.

— Именно. Деби се е удавила. Не е имало кръв, която убиецът да вземе. А му е трябвала кръв, за да напише числото върху следващата си жертва — отец Фабиан. Трябва да разговаряме с Джонатан Хейл.

— Това ще бъде проблем — призна Гарсия.

— Защо?

— Той прекарва Коледа в дома на родителите си далеч от тук.

— Колко далеч?

— В Тенеси.

— По дяволите!

На вратата се почука.

— Влез — извика Карлос.

Хопкинс се вмъкна в кабинета. Носеше под мишница обичайната си синя папка.

— Открих го.