Екзекуторът

120.

— Чакайте малко, капитане. — Робърт скочи от стола си. — Не можете да ни отстраните. Не и точно сега.

Блейк се изсмя:

— Мога да направя каквото поискам, Робърт. Вие сте единствените двама души, които, изглежда, не са забелязали, че аз ръководя отдела.

— Капитане, не може да го направите. — Хънтър се опита да говори спокойно. — Няма време друг детектив да се запознава със случая. Убиецът отново ще нанесе удар тази нощ — добави след кратко мълчание.

Барбара изгледа Робърт.

— По-добре да започнеш да говориш, детективе. И дано не скриеш нещо.

Този път й разказа всичко.

— И телефонът, който си й дал, все още е изключен?

— Тревър обеща да ми се обади веднага щом телефонът се включи в мрежата.

Блейк започна да крачи из стаята, докато мислеше какво да направи.

— Дори не можем да мобилизираме екипи, Робърт. Не е ясно къде е момичето. И не знам дали да вярвам на щуротиите, които току-що ми разказа. Разполагам само със смахнатите видения на седемнайсетгодишно момиче, което не съм виждала.

— Имате нашата възможност за избор, капитане. Тя не е измамница.

— Защо да ти вярвам, Робърт? Ти непрекъснато увърташ и криеш истината от мен.

— Добре, капитане, признавам, издъних се, но не защото исках да ви ядосам, да подронвам авторитета ви или да покажа неуважение. Сторих го, защото исках да предпазя едно седемнайсетгодишно момиче от порочния кръг, в който щеше да бъде въвлечено — разпити, хора, които се съмняват в нея, медии, подигравки… Повечето хора се пречупват под много по-малко напрежение. Моли не заслужава това. Тя само иска да помогне и дълбоко в сърцето си вярва, че може. — Той млъкна, за да си поеме дъх. — Да, вие можете да направите каквото искате, капитане. Може да ме понижите в регулировчик, когато случаят приключи, ако това ще ви достави удоволствие, но не можете да ни изтеглите от разследването точно сега. Целта на убиеца е да отмъщава. Изпълни ли я, ще престане да убива. Сигурен съм, че след като отмъсти, той ще изчезне. Имаме само седем дни. А извергът има две имена в списъка си.

— Три, ако наистина смята да премахне Моли тази нощ — отбеляза Гарсия.

— Да, но Моли не е била част от първоначалния му план.

Капитан Блейк погледна озадачено Робърт.

— Преследвайки Моли, убиецът нарушава програмата и правилата си — поясни той.

— А когато се отклони от първоначалния си план — той прави грешки — допълни Карлос.

Барбара явно не беше много сигурна.

— Трябва да се придържаме към протокола, Робърт.

— При всичкото ми уважение, капитане, протоколът да го духа. Няма да налагам тъпи, бюрократични правила върху нечий живот — твърдо заяви Хънтър за изненада на Блейк. — Капитан Болтър ми каза, че вие сте страхотно ченге. Имате невероятен усет. Винаги следвате предчувствията си. Сигурно сте скривали информация от шефовете си по една или друга причина поне веднъж в кариерата си. Всички го правим, включително директорът на полицията. Това не ни прави лоши ченгета, капитане, а истински. — Той се втренчи изпитателно в нея. — Какво ви подсказва вътрешното чувство сега?

Блейк затвори очи и въздъхна.

— Нека те попитам нещо, детективе. Мислиш ли, че онази репортерка от „Ел Ей Таймс“, Клеър Андерсън, е знаела къде да намери Моли? Може би е знаела, че ти си я завел в хотел?

Той наклони глава на една страна и се замисли.

— Възможно е. Репортерите си имат източници и разследващи екипи. Клеър е много амбициозна. Защо питате?

Барбара се обърна към Робърт.

— Днес следобед Клеър Андерсън е била намерена убита.

— Какво? — Хънтър протегна врат, сякаш не беше чул добре.

— Гърлото й е било прерязано.

— Сериозно? — Гарсия отвори широко очи от изумление.

— В момента това е всичко, което знаем. Детективите и криминалистите все още са на местопрестъплението. Но ако убиецът наистина преследва Моли и Клеър Андерсен е разполагала с някаква информация, която би могла да го заведе до момичето, вероятно я е убил заради тази информация.

Напрежението в кабинета беше разсеяно от почукване на вратата. Капитан Блейк отвори и Хопкинс влезе.

— В неподходящ момент ли идвам? — попита той, доловил мрачната атмосфера.

— Какво откри? — без заобикалки попита капитанът.

Младото ченге нервно се приближи до таблото със снимките.

— Сега единственият ни заподозрян е Джеймс Рийд. — Той посочи фотографията му.

— Какво?

— Робърт ми каза да проверя местонахождението на другите трима заподозрени — обясни Иън. — Маркъс Трегони, Филип Роузуд и Хари Ланг. — Той показваше снимките, докато изброяваше имената. — Всичките имат алиби за поне една от нощите на убийствата. Не може да са извършителите. Остава единствено Джеймс Рийд.

— Той отговаря на всички критерии — развълнувано добави Гарсия. — Висок е метър осемдесет и пет, самотник, не се е женил и е живял с майка си, докато тя е умряла преди пет месеца. — Той се обърна към партньора си: — Това вероятно е било „камъчето, което е обърнало колата“, както ти каза. Джеймс Рийд е силен, много интелигентен, изобретателен и изключително добър в планирането и пресмятането. Когато е бил ученик, бандата на Стратър е тормозела и него, и майка му в училище и на улицата. Представяте ли си каква омраза е изпитвало семейството му към хулиганите? Със сигурност достатъчно силна, за да остави увреждащи психични белези в подсъзнанието му. Освен това той обвинява бандата за смъртта на кучето си. И името му е било Число.

— Чакай малко. — Блейк вдигна ръка. — Какво е това куче на име Число?

Карлос й разказа историята, която беше научил от Кели Санчес. Тя веднага направи връзката между номерираните жертви и обезглавеното куче.

— Това ви кара да се чудите, нали? — завърши Гарсия.

— Колата му обявена ли е за издирване? — попита Барбара. — Забелязана ли е?

— Още не — Хопкинс поклати глава.

— Трябва да го намерим — нетърпеливо заяви тя. — Добре, сега Джеймс Рийд официално е главният заподозрян в случая с Екзекутора. Нека отново пуснем заповед за издирването му. Ако го видят, искам да го спрат и арестуват. Трябва да го приберем колкото е възможно по-скоро. Имаме ли скорошна негова снимка?

— Може да я свалим от уебсайта на Калифорнийския политехнически университет — предложи Хънтър.

— Направи го — обърна се Блейк към Иън. — Аз ще изпратя копия до всички отдели.

Младият полицай погледна крадешком Робърт, който му кимна едва забележимо.

— Залавям се веднага — отговори и изскочи от стаята.

Капитанът насочи погледа си към Хънтър. Изражението й беше строго.

— Искрено се надявам предчувствието ми да не ме лъже. Направи каквото трябва, Робърт. Дано да спасим Моли и другите, които преследва психопатът.

— Капитане… — спря я Хънтър, преди тя да излезе. — Ако получите повече информация за убийството на Клеър Андерсън, моля ви, кажете ми.

Тя кимна и спокойно затвори вратата след себе си.

Робърт се върна до бюрото си и отчаяно потърка лице. Искаше да излезе от кабинета и да търси по улиците на Лос Анджелис заподозрения или Моли, но знаеше, че в момента можеше само да чака. А той мразеше да чака. Това го изнервяше. Хънтър посегна към купчината снимки, които Иън беше оставил на бюрото му, и започна да ги прелиства. Очите му всъщност не виждаха и съзнанието му не се съсредоточаваше. Само намираше работа на ръцете си, докато умът му трескаво се мъчеше да сглоби парчетата на пъзела. Карлос беше прав. Джеймс Рийд отговаряше на всички критерии. Смъртта на майка му преди пет месеца лесно би отключила сдържаната в него омраза. Но защо нямаше чувството, което винаги изпитваше, когато преследваха истинския извършител?

Той изведнъж престана да прехвърля снимките от купчината и затаи дъх. Погледът му се прикова в най-горната фотография. Хънтър се втренчи в лицето на човека и потърси нещо, което знаеше, че е виждал и преди. Едва не се задави, когато най-после го съзря.

— Господи — промълви, скочи и показа снимката на партньора си. — Кой е този човек, Карлос? Защо тази снимка не е на таблото със заподозрените? — Настойчивостта в гласа му накара Гарсия да се вцепени.

— Не знам. Не съм ги слагал аз, но имената са написани на гърба на снимките.

Робърт обърна фотографията.

— Майкъл Мадън?

Карлос погледна списъка, който беше изготвил Хопкинс.

— Ето го. Не е в списъка, защото е починал отдавна.

Хънтър отново съсредоточи вниманието си върху снимката.

— Мисля, че не е умрял. — Отново показа фотографията на партньора си. — Този човек е жив и здрав. И ако съм прав, и двамата знаем къде е той.