Екзекуторът

119.

Капитан Барбара Блейк стоеше пред новото табло и гледаше четирите снимки на заподозрените, когато детективите се върнаха в отдел „Убийства“. Хопкинс вече я беше информирал за последното развитие на нещата.

— Забравих да ви кажа нещо за себе си, когато се запознахме — спокойно подхвърли тя и затвори вратата, след като двамата детективи стигнаха до бюрата си. — Не съм човек, който псува с повод и без повод. — Барбара вдигна ръце в знак, че си признава. — Не ме разбирайте погрешно. Не съм олицетворение на благоприличието. Понякога трябва да псуваш, за да се изразиш по-добре. В моя случай това се случва само когато наистина съм ядосана.

— Ще стигнем ли скоро до същината на проблема, капитане?

— Млъкни и слушай, Робърт! Това прилича ли ти на двупосочен разговор, мамка му? — избухна тя. — Имате ли мозък в главите си или сте малоумни? Писна ми да се повтарям пред вас. Какво ви казах, да ви го начукам? Заповядах ви да ми съобщите веднага щом намерите момичето ясновидка. Искате ли да знаете какво открих току-що? — Високите й токчета потракваха, докато Блейк крачеше из стаята. — Току-що открих, че вие не само че не знаете къде е момичето, но и сте я преместили в хотел. По дяволите, Робърт! — Тя удари с юмрук по бюрото, за да наблегне на думите си. — Защо не ми каза?

Той не повиши тон:

— Защото знаех какво щеше да стане, капитане. Щяхте да я доведете тук, да я затворите в стая за разпити и да я засипете с въпроси, на които Моли нямаше да бъде в състояние да отговори. Не защото иска да скрие нещо, а защото не знае отговорите. Тя няма представа защо вижда разни неща и не може да ги контролира. Ако я включите в доклада си, убеден съм, че шефът Колинс или кметът Едуардс щяха да настоят Моли да бъде разпитана от психолог, който със сигурност щеше да се помъчи да я компрометира, а не да я разбере.

— Ти си проклет психолог — гневно отвърна Блейк. — Ти можеше да проведеш разпита.

— Мислите ли, че кметът щеше да ми позволи да проведа разпита?

— Казах ти, че аз ще се оправям с кмета. Той е мой проблем, а не твой. Винаги се застъпвам за детективите си, но ти, изглежда, не искаш да ми се довериш. Първо щях да изслушам теб, Робърт.

Той прокара пръсти през косата си.

— Шефът и кметът неизбежно ще чуят за това — или чрез доклада ми, или от друго място. И изведнъж напрежението, под което вече се намирам, ще започне да достига точката на кипене. Вие двамата подронихте авторитета ми два пъти. Ако не взема мерки, ще изглеждам безсилна като шеф не само пред тях, но и пред всички в отдела и лосанджелиската полиция.

— Какво имате предвид под „да вземете мерки“? — попита Карлос.

— Имам предвид да ви отстраня временно.