Екзекуторът

74.

Хънтър се мяташе неспокойно в леглото. Не можеше да си намери място. Погледна електронния часовник на нощното шкафче и тихо изруга. Беше пет без пет сутринта, а той бе спал по-малко от два часа. Вече му беше трудно да заспи дори в собственото му легло, а в чуждо — невъзможно.

Протегна се и потърка очи, но усещането, че в тях има пясък, не премина. Мракът в стаята се нарушаваше само от слабата светлина, която проникваше от коридора благодарение на малката лампа на масичката с телефона.

Той си беше тръгнал късно от работа снощи и не му се прибираше веднага у дома. Разхожда се с колата, наслаждавайки се на успокояващото въздействие на коледните светлини на града. На булевард „Холивуд“, където украсата беше най-екстравагантна от всичко, което видя, той влезе в „Ла Скорпион“, тематичен готически бар в червено и черно с внушителен избор от текила и шотландско уиски. Не смяташе да стои дълго и се готвеше да изпълни решението си, когато висока блондинка с къса коса, невероятно прелъстителни устни и привлекателна фигура се блъсна в него и разля питиетата и на двамата върху полата си. Започна да се извинява и след като му купи ново питие, от дума на дума се озова в леглото й.

Той тихо се измъкна от завивките и стана. Дрехите му бяха разпръснати на пода и той ги събра. Не видя обаче обувките си. Усмихна се, като си спомни нетърпението, с която двамата се бяха съблекли. Русокосата скъса две копчета на ризата му, докато трескаво я изхлузваше през главата му. Времето, прекарано в леглото, беше лудешко и много шумно. Хънтър си помисли, че стените на апартамента й не са дебели и съседите й сигурно не я обичат.

Той запълзя на колене и провери под леглото, но беше тъмно и не видя нищо.

— Нещо ли изгуби? — Въпреки че беше нежен и сексапилен, гласът и пак изненада Робърт.

— Извинявай, че те събудих. Търся обувките си.

Тя се усмихна и се облегна на таблата на леглото.

— От тази страна са — каза блондинката и леко кимна надясно.

Хънтър се изправи и очите й блеснаха, когато се плъзнаха по голото му тяло. Той заобиколи леглото и се наведе да вземе обувките си. Жената измъкна крака си от завивките и нежно прокара малките си, изящни и със съвършен педикюр пръсти по рамото му. Робърт вдигна глава и погледите им се срещнаха.

— Не трябва да тръгваш веднага, нали?

Гримът й почти се беше изтрил, но тя пак беше поразително привлекателна. Очите й бяха сини като на Хънтър. Малкият й нос беше осеян с очарователни лунички. Русокосата забеляза, че Робърт крадешком поглежда електронния часовник.

— Още е рано. Слънцето не е изгряло — прошепна тя и се усмихна.

Хънтър се замисли само за част от секундата, наведе се и я целуна нежно. Жената изстена прелъстително и той я целуна още веднъж, този път по-силно и продължително. Блондинката отметна завивките и го придърпа към себе си. Стенанията й ставаха все по-силни.