Екзекуторът

17.

— Е, за какво става дума? — попита Гарсия, когато в шест и трийсет и пет сутринта се срещнаха с Робърт на паркинга в Окръжната лаборатория по патоанатомия. — Още не са отворили.

Хънтър повдигна рамене.

— Доктор Уинстън не каза, но предполагам, че скоро ще разберем.

Съдебният лекар поздрави двамата детективи с твърдо ръкостискане. Чакаше ги на външната врата.

— Какво се е случило, докторе? — попита Робърт, щом влязоха в сградата.

— Изключих мобилния си телефон снощи, когато бях в грил-бара „Редуд“ на прощалното парти на Уилям. В края на краищата, аз съм патолог, а не хирург. Не ме викат по спешни случаи посред нощ.

— Така е — бавно изрече Хънтър.

— Когато включих мобилния си телефон сутринта, видях, че съм получил изключително странно съобщение от един от помощник-лаборантите.

Те минаха през празно фоайе и покрай рецепцията и тръгнаха по дълъг и ярко осветен коридор.

— Както може да се очаква, ние сме едни от най-натоварените отдели по съдебна медицина в Съединените щати. Повечето мръсна работа по подготовката за аутопсия се възлага на помощник-лаборанти, които обикновено са студенти в университета.

Тримата стигнаха до стълбите в дъното на коридора и се качиха на първия етаж.

— Труповете пристигат тук в полиетиленови чували. В случая с тялото на свещеника криминалистът на местопрестъплението любезно е извадил кучешката глава от трупа и после е запечатал чувала.

— Представям си как би се изненадал студентът, когато дръпне ципа на чувала и види човешко тяло със забита кучешка глава във врата — отбеляза Хънтър.

— Точно така — съгласи се патоанатомът. — Аз още не съм виждал главата.

— Къде е главата? — попита Гарсия.

— В лабораторията. Сутринта ще я анализират. Ако ни провърви, може да открием нещо.

Те спряха пред вратата на съблекалнята.

— Облечете престилки. Ще се видим в зала 2-Б за аутопсии. Втората врата преди последната вляво. — Доктор Уинстън посочи коридора.

Тримата се срещнаха отново и патоанатомът продължи:

— През нощта помощник-лаборантите подготвяли трупове за сутрешните прегледи. — Отвори вратата на зала 2-Б и запали лампите. Миризмата на амоняк мигновено ги блъсна и изгори белите им дробове. В средата на помещението, върху безупречно чистите плочки на пода, беше поставена маса от неръждаема стомана. На стената имаше голям двоен умивалник и метален плот, където бяха наредени инструменти. Лавиците на отсрещната стена бяха отрупани с микроскопи, стъкленици и епруветки. На двете малки бюра имаше компютри. — Трупът трябва да бъде измит, преди да се извърши аутопсията. — Съдебният лекар се приближи до масата от неръждаема стомана, където лежеше тяло, покрито с бяло платно. — Не е необходимо да добавям, че преди да бъде измит, трупът трябва да бъде съблечен.

Робърт се досети какво предстои.

— Когато разкопчали свещеническото расо, помощник-лаборантите намерили ето това. — Патоанатомът дръпна платното от тялото и тримата мълчаливо се втренчиха в него.

— Мамка му! — изруга Карлос, нарушавайки напрегнатата тишина.

На гърдите на свещеника с червено беше написано числото три, дълго петнайсетина сантиметра.