Екзекуторът

131.

Тайлър отметна глава назад и издаде странен, клокочещ смях. Робърт направи гримаса, като чу звука.

— Не, тя не е заплаха и не знае кой съм — уверено заяви убиецът. — Приближих се до нея, детективе. Ръкувахме се. Много е симпатична.

Хънтър почувства, че гърлото му се свива.

— Момичето не ме позна дори след като докосна ръката ми. То няма представа кой съм. С каквото и да ви помага, онова, което е усетило, не е било достатъчно ясно, за да го превърне в заплаха — ухили се Тайлър. — Ако исках да я убия, Моли вече щеше да бъде мъртва.

Робърт решително издържа на погледа му.

— Въобразяваш си, че знаеш всичко, но нямаш представа какво всъщност се случи и на какво беше способна бандата на Стратър. Не си се разровил достатъчно дълбоко. — Гласът на Тайлър стана плътен и придоби смразяващ тон. — Това не започна в гимназията, а на улицата, когато бяхме много по-малки. Те се заяждаха, а ние вече не издържахме. — Той облиза напуканите си устни. — Почти всеки ден виждах Кейт да плаче, докато се връщаше от училище. Те винаги измисляха нещо, за да я разплачат — обиждаха я, плюеха в лицето й, удряха я, унижаваха я… Изобщо не им пукаше. Знаеш ли какво е да ти се подиграват и да се държат с теб като с безполезна отрепка всеки ден, когато им се прииска? Какви психични поражения би могло да нанесе това на изключително срамежливо момиче като Кейт? Те бяха щастливи да оставят белези в нея до края на живота й само за да се посмеят. Един ден дори изсипаха върху нея човешки изпражнения, за да се забавляват.

Хънтър затвори очи за миг. Кейт беше Катрин, за която Джеймс Рийд беше споменал онзи ден.

— А и бащата на Кейт беше пияница и жалък боклук — продължи Тайлър. — Тя се връщаше от училище със сълзи в очите, а той й крещеше и я биеше. Майка й изобщо не се интересуваше. — Той стисна зъби от гняв. — Те разбиха самочувствието й. Присмиваха й се и я наричаха „грозна“ толкова дълго и толкова много пъти, че тя наистина мислеше, че е такава. Но Кейт беше най-милото и хубаво момиче, което съм виждал, и бих направил всичко за нея. — Той млъкна, за да се успокои. — Аз бях много интелигентен и лесно пресметнах как мога да спечеля купища пари, без да работя. Можех да правя пари от спалнята си или от улицата, като използвам телефонен автомат.

Робърт си спомни как Тайлър си изкарваше прехраната.

— От фондовата борса.

— Точно така, детективе — потвърди той. — Гениален съм с числата, по-добър от всеки, когото знаеш. И умът ми разбира пазара. Беше толкова елементарно, че се чудя защо другите не печелят пари от фондовата борса. Няколкото долара скоро се превърнаха в стотици, стотиците в хиляди и хилядите в десетки хиляди и в първи курс вече имах сто хиляди долара в банковата си сметка.

Хънтър долови задоволството в гласа му.

— Създал си друга самоличност още преди да завършиш гимназия.

— Бързо схващаш, детективе — усмихна се Тайлър. — И моят баща беше пияница и негодно за нищо копеле. След като майка ми почина, когато бях на тринайсет, пиянството и побоищата се засилиха. Ако беше разбрал, че имам пари или че мога да печеля пари, баща ми несъмнено щеше да ме наръга с нож в гърба, за да ги докопа с мръсните си ръце. Но той така и не изтръгна нищо от мен. — Тайлър млъкна и избърса устата си. Отделяше обилна слюнка от гняв. — За да вземеш шофьорска книжка в тази страна, трябва само да издържиш теста и да представиш свидетелство за раждане, което лесно може да бъде фалшифицирано или взето от мъртво дете. Имаш ли шофьорска книжка и фалшиво свидетелство за раждане, може да кандидатстваш за всички други документи, от които се нуждаеш. — Той се усмихна гордо. — В училище все още бях Майкъл Мадън, но навън вече бях станал Дан Тайлър.