Екзекуторът

44.

Робърт започна да масажира слепоочията си, опитвайки се да прогони главоболието, което усещаше, че настъпва.

— По дяволите — промълви.

Очите му бяха приковани в гърба и врата на жертвата, които бяха силно обгорени, но белезите бяха стари. Изненадата на двамата детективи обаче не беше предизвикана от обезобразяването. В средата на гърба на жената в червено и с дължина петнайсетина сантиметра беше написано числото четири.

— Има и още. — Бриндъл бутна трупа в първоначалното седнало положение и помоли единия криминалист да му донесе най-големия плик с веществените доказателства, които бяха събрали. Той вдигна прозрачната найлонова торбичка, за да могат Хънтър и Гарсия да разгледат съдържанието й. Вътре имаше силно обгорял череп. — Намерихме го в огъня, след като угасихме камината.

На лицето на Карлос се изписа учудване.

Робърт въздъхна дълбоко.

— Главата на отец Фабиан? — попита той, въпреки че вече знаеше отговора.

— Шегуваш се. — Гарсия отвори широко очи, а после си спомни какво беше прочел в дневника на свещеника. „Взима главата ми, за да я изгори.“

— Трябва да изчакаме резултатите от анализа, но бих се обзаложил, че е така — отвърна Майк.

Гарсия отново насочи вниманието си към мъртвата жена.

— Не разбирам защо тя има различни по степен изгаряния по тялото. — Предпазливо се приближи до трупа. — И какво се е случило с лицето й, за бога? Сякаш различни части на тялото й са били изложени на различна по сила горещина.

— Точно така е било — потвърди Бриндъл. — Както вече споменах, на максималната степен огънят трябва да е бил като горски пожар. — Той посочи камината. — Жената е била само на трийсетина сантиметра от него. Сигурен съм, че убиецът е контролирал горещината и е изтезавал жертвата. А що се отнася до лицето й… — Криминалистът колебливо поклати глава. — Виждал съм много жертви на изгаряния, но не и такова чудо. Кожата на лицето й се е набръчкала в разтопени бучки като свещ на вечеря.

— Възможно ли е убиецът да е използвал катализатор? — попита Хънтър.

— Според мен това е единственото обяснение — съгласи се Бриндъл.

— Нещо като олио за готвене?

— Олио? — недоверчиво повтори Гарсия.

Майк наклони глава и повдигна рамене, сякаш искаше да каже: „Кой знае?“

— Ще трябва да изчакате аутопсията и лабораторните резултати, за да бъдете сигурни, но нещо е помогнало на кожата на лицето й да изгори по този начин и да изглежда така. Само огънят и горещината не могат да причинят това. — Огледахме цялата къща, Робърт. Намерихме само толкова кръв. — Криминалистът посочи малката локва под стола. — Ако е същият извършител, който е убил свещеника преди няколко дни, този път няма ритуал. И да е имало, със сигурност не е включвал кръв. Сякаш е действал съвсем друг убиец. Методът му е напълно променен.

Хънтър кимна, но не видя смисъл да разкрива пред Майк какво са открили в дневника на отец Фабиан.

— Отпечатъци?

— Все още не сме намерили отпечатъци, само няколко влакна, но те може да са отвсякъде в къщата. Тук има много черги, килими, завеси и тапицерия.

Робърт обиколи стаята и огледа мебелите, търсейки нещо необичайно, но не откри нищо.

— Кой друг видя числото на гърба на жертвата?

— Само хората в тази стая — увери го Бриндъл. — Двамата детективи от Малибу решиха да чакат, докато развържем трупа. Не изглеждаха много добре.

— И не си им казвал, че това е причината ние да сме тук.

— Не. Казах им, че черепът, който намерихме в камината, е причината да поискам вие да разгледате случая.

— Нека си остане така. — Хънтър се приближи до вратата. — Открихте ли дрехите и чантата й?

— Още не, но няма да се изненадам, ако убиецът ги е взел.