Екзекуторът

42.

Отначало Моника не знаеше защо каза онези думи на детектив Хънтър. Те сами се отрониха от устата й, сякаш тя не се контролираше какво говори. Но само минута след като Хънтър и Гарсия излязоха от стаята за разпити, момичето получи отговор.

Същото чувство за гадене, което преди няколко дни бе изпитала на Юниън Стейшън в Лос Анджелис, се появи отново, този път по-силно.

В стомаха й сякаш се развихри ураган и зрението й се замъгли. Голямото едностранно огледало пред нея се замени със зърнести, проблясващи образи. Тя примига няколко пъти и отчаяно се опита да ги прогони. Не искаше да ги вижда и да бъде участничка във видението, но нямаше избор. Виденията продължиха само няколко секунди, но това беше достатъчно.

Образите избледняха и Моника се разтрепери и се разплака. Дишаше бързо, задъхано и като в транс повтаряше: „Моля те, недей!“

След две минути дишането й се нормализира и след още две престана да трепери. Стана, като се олюляваше и се втренчи в отражението си в огледалото. Изглеждаше ужасно. Косата й беше разрошена, кожата — суха и лишена от грижи, липсата на сън напоследък личеше в уморените й очи. Нямаше червило и белегът на устните й изпъкваше още по-забележимо. Палтото й беше мръсно и старо и леко прокъсано на ръкавите. Нищо чудно, че двамата детективи я гледаха така, сякаш беше наркоманка, останала без дрога, която търси внимание.

— Какво правя тук? — прошепна тя на себе си, сякаш се събуждаше от странен сън на непознато място. — Трябва да съм луда, ако си въобразявам, че някой ще ми повярва.

Моника погледна часовника си и се запита какво да прави. Детективът каза, че ще изпрати полицай да запише показанията й, но все още не беше дошъл никой. Може би това беше знак, че няма да помогне нито на тях, нито на себе си, като разкаже отвратителните неща, които вижда.

Дълбоко в душата си се надяваше, че ако помогне на някого от хората, които виждаше да страдат, образите ще изчезнат и отново ще заживее нормално, но започна да изпитва съмнения, докато седеше сама в стаята за разпити.

— Трябва да се махна от тук. Това е лудост — изрече на глас и погледът й се спря на визитната картичка на детектив Хънтър на масата.