Екзекуторът

143.

Моли стоеше до прозореца и мълчаливо наблюдаваше дъжда, когато Хънтър подаде глава на вратата.

— Може ли да вляза?

Тя се обърна и се усмихна.

— Първо кажи паролата.

Той се замисли.

— Да видим… Или е „Честит рожден ден“… — Показа тортата, която носеше. — Или „Весела Коледа“. — Бутна вратата и посочи красиво увита кутия, пъхната под ранената му ръка.

Моли отвори широко очи от изненада.

— Мили боже! Всичкото това за мен ли е?

— Аха. — Хънтър влезе в стаята и сложи тортата на шкафчето до леглото. — Заповядай. Весела Коледа и честит рожден ден. — Даде на Моли подаръка. — Дано да ти хареса.

Тя седна на леглото и нетърпеливо разопакова пакета. Изненада се, като видя какво съдържа кутията.

— Лаптоп — потвърди Робърт.

— Виждам. — Очите й се напълниха със сълзи.

— „Уърд“ и някои други програми вече са инсталирани. Ти спомена, че искаш да станеш писателка. Надявам се, че компютърът ще ти помогне.

— Не мога да повярвам, че си го запомнил. — Радостта в гласа й беше заразителна. Тя се надигна и го целуна по бузата.

Той се почувства неловко.

— Дано да си гладна — добави Робърт, направи й знак да почака и излезе от стаята. След миг се появи отново с две огромни купи с храна, увити в лепкаво прозрачно фолио. — С поздрав от Карлос и съпругата му.

Моли се изуми.

— Брей, колко много ядене — усмихна се тя. — Може да предложа нещо на другите пациенти. Ще остане.

— Ще бъде много мило от твоя страна. Моли, искам да те питам нещо — добави той с по-сериозен тон.

— Предпазителят на пистолета ми беше спуснат. Знам, защото аз го щракнах.

Тя кимна срамежливо.

— Да, но аз го освободих.

— От къде знаеш как се прави?

— От господин Хигинс.

Робърт се намръщи.

— Той и съпругата му бяха собственици на ресторанта в Линуд, където работех. Бяха ги обирали толкова много пъти, че държаха един пистолет зад тезгяха и друг в кухнята. Те се погрижиха всички, които работят там, да знаят как да използват оръжията, ако се наложи. Знам как да презареждам, да слагам патрон в гнездото, да го изваждам, да запъвам ударника и да проверявам предпазителя.

Хънтър се усмихна.

— Да ме вземат дяволите. Само в Съединените американски щати може да си намериш работа в ресторант, където да те научат не само да сервираш, но и да боравиш с огнестрелни оръжия.

Миловидна медицинска сестра тихо почука на вратата.

— Съжалявам, детективе, но тя трябва да си почива.

— Добре. — Робърт взе якето си. — Утре ще дойда да те видя пак, хлапе.

— Робърт — извика Моли, когато той стигна до вратата. — Благодаря ти за всичко. За подаръка, за това, че си запомнил какво съм ти казала, и защото ми помагаш и спаси живота ми.

Той се обърна към нея и се усмихна.

— И аз ти благодаря, че спаси живота ми.