Екзекуторът

25.

Капитан Блейк се приближи до корковото табло и се вгледа в снимките, закачени на него.

— Виждам защо мислите, че е било ритуално убийство. Обезглавяването, кучешката глава, кръгът от кръв около олтара, теорията за пиене на кръв, числото на гърдите на жертвата… Всичко е налице, нали?

Детективите не отговориха.

— Нещо обаче ме притеснява — продължи тя. — Ритуалите никога не се правят прибързано и този, изглежда, не е бил такъв. Убиецът се е нуждаел най-малко от двайсет-трийсет минути, за да постигне целта си необезпокояван.

Хънтър бавно кимна.

— Рисковано, нали? Особено като се има предвид, че убийството е извършено на публично място. Можело е да влезе някой.

— Той е контролирал нещата — отбеляза Робърт.

— Как?

— Мисля, че убиецът е бил в църквата, преоблечен като свещеник, преди да затворят.

— Какво?

— Приблизителният час на смъртта съвпада с часа на затварянето на църквата — около двайсет и два. — Хънтър прерови листовете на бюрото си. — Изповедите трябвало да приключат в двайсет и два без десет. В двайсет и два без двайсет църквата е била почти безлюдна, с изключение на двама души — госпожа Моралес и госпожа Уилис. Според показанията им по това време те са били помолени да напуснат от свещеник, когото не познавали.

Капитан Блейк присви очи.

— Непознатият свещеник им казал, че е дошъл да помага на отец Фабиан и че затварят по-рано, защото трябва да подготвят църквата за специална литургия сутринта. Послушникът Ермано не знаеше нищо за такъв свещеник и каза, че литургията нямало да бъде специална.

— Разговаряхте ли с двете жени? Разполагаме ли с описание на загадъчния свещеник?

Робърт взе два листа от бюрото си и ги даде на Блейк.

— Това са показанията на свидетелките за свещеника, който ги е помолил да напуснат църквата.

Тя ги прочете внимателно и смръщи чело, докато очите й шареха по редовете.

— Това сериозно ли е?

— Опасявам се, че да — отвърна той.

— Госпожа Моралес твърди, че непознатият свещеник е бил млад мъж от бялата раса, висок, с къса руса коса и дълъг нос. — Капитанът размаха листа. — А госпожа Уилис смята, че не е бил „толкова висок“, приличал е на латиноамериканец и е имал късо подстригана кестенява коса, топчест нос и тънки мустаци. И двете ли са слепи?

— Не — отговори Робърт. — Възрастни са. Госпожа Моралес е на седемдесет и две, а госпожа — Уилис на седемдесет и седем. Паметта им не е каквато е била. И знаете, че визуалната памет е най-ненадеждната. Няма двама очевидци, които да твърдят, че са видели едно и също нещо.

— Страхотно. — Блейк върна показанията на Робърт. — Но убиецът пак е поел голям риск, като е говорил с двете жени и ги е помолил да напуснат църквата. Не е знаел как ще го опишат.

— Рискът е бил пресметнат — отбеляза Хънтър, масажирайки врата си. — Щом си е направил труда да се преоблече като свещеник, логично е, че ще промени и външността си — контактни лещи, перука, фалшив нос, мустаци… Не вярвам да е оставил нещо на случайността.

— Много методичен.

— Ритуалните убийци обикновено са такива.

— Ами ако убиецът не се е преоблякъл като свещеник, а наистина е бил свещеник? — попита Блейк и се облегна на бюрото на Гарсия. — Свещениците обикновено са много методични хора.

— Работим и по тази версия. — Хънтър си наля чаша вода.

— Не си много убеден.

— В момента не съм сигурен в нищо, капитане. Има много неизяснени неща.

— Какви?

— Например значението на ритуала.

— Не разбирам.

Робърт остави чашата на бюрото си и се приближи до таблото със снимките.

— В ритуала най-важното е самата церемония. Жертвата е на второ място.

— А ти не вярваш, че случаят е такъв, нали? — попита Блейк и отиде при него до таблото.

Хънтър поклати глава.

— В това убийство най-важното нещо е била жертвата. Убиецът е искал точно отец Фабиан мъртъв. И ни е оставил улика за това.

— Каква улика?

— Числото, написано на гърдите на свещеника.

Барбара се замисли.

— Фактът, че убиецът си е направил труда да разкопчае расото на отец Фабиан, да напише числото на гърдите му и после отново да го закопчае.

Робърт кимна.

— Това означава, че нападението е било лично.

Блейк прибра кичура коса, който падна над дясното й око.

— А не мислите ли, че всичко това може да е служило за отклоняване на вниманието? Извършителят го е направил така, че да прилича на ритуал, а всъщност е обикновено садистично убийство.

— От какво да отклони вниманието ни? — попита Гарсия.

— Не е било отклоняване на вниманието — заяви Хънтър, върна се до бюрото си и отпи глътка вода. — Ако убиецът е искал да инсценира ритуал, обезглавяването и кръглата диря кръв около олтара биха свършили работа. Не е трябвало да се престарава, като пие от кръвта на свещеника или да забива кучешка глава във врата му. В това има по-дълбок замисъл.

Капитанът затвори очи и въздъхна продължително.

— Е, какъв ще бъде следващият ви ход?

— Трябва да разберем колкото е възможно повече за отец Фабиан, включително личния му живот.

— А семейството му?

— Отец Фабиан е единствено дете — отвърна Карлос, четейки от лист на бюрото си. — Баща му не е известен, а майка му е починала от цироза на черния дроб преди шест години.

— Най-добрият ни избор е отец Малкълм — обади се Робърт.

— Кой е отец Малкълм?

— Главният свещеник на католическата църква „Дева Мария“ в Парамаунт. Освен това е бил най-добрият приятел на отец Фабиан. — Той инстинктивно погледна часовника си. — По-късно ще отида при него.

— Аз ще остана да чета дневниците. — Гарсия кимна към купчината тетрадки.

— Ами това? — попита капитан Блейк и посочи снимката на кучешката глава. — Някакви улики?

— Още не — отговори Карлос. — Открихме препратки към древногръцката митология и източноправославната църква, но засега никаква по-точна връзка.

Телефонът на бюрото на Робърт иззвъня и прекъсна разговора им.

— Детектив Хънтър — обади се той и после се обърна към капитан Блейк: — За вас е.

— Да… — Тя доближи слушалката до дясното си ухо. — Кажи му да изчака и прехвърли обаждането в кабинета ми. Ще говоря от там. — Барбара върна телефона на Робърт. — На работа съм само от няколко дни, а вече съм трън в очите на кмета — рече и се отправи към вратата.