Екзекуторът

79.

Дарнъл Дъглас нетърпеливо наблюдаваше мъжа, който оглеждаше черния кадилак „Ескалейд“ на паркинга. Той продаваше коли от петнайсет години и се гордееше със способността си да различава истинските купувачи от зяпачите, които само гледаха. Високият господин със скъпо черно палто имаше сериозни намерения.

Дарнъл хвърли бърз поглед на отражението си във витрината на магазина. Той беше хубав чернокож мъж с обръсната глава и перфектно оформена брадичка над четвъртитата челюст. Дарнъл оправи вратовръзката си на сини и бели карета и тръгна към клиента.

— Красавица е, нали? — попита той и се усмихна приветливо, но не твърде въодушевено.

Купувачът кимна и се приближи до предницата на колата.

— Карана е само шест хиляди и петстотин километра. Собственикът е трябвало да се отърве от нея поради финансови проблеми.

Клиентът отвори вратата на шофьорското място. Автомобилът беше в безупречно състояние и отвън, и отвътре.

— Още мирише на ново, нали? — продължи Дарнъл, но стоеше на разстояние. Знаеше, че добрите купувачи не обичат да им се натрапват. Той изчака още няколко секунди и после предложи нова информация: — Страхотно е, че това е нова кола на цена на употребявана.

— Може ли да седна вътре? — най-сетне попита мъжът с тексаски акцент.

— Разбира се — кимна Дарнъл. — Няма да намерите по-удобна кола. Кадилакът е американският ролс-ройс.

Потенциалният купувач седна и хвана волана с две ръце като хлапе на детска площадка. Устните му се извиха в доволна усмивка и Дарнъл разбра, че го е спечелил.

— Колко харчи?

— С четири литра изминава двайсет километра градско и трийсет километра на магистрала.

— Наистина ли?

— Уверявам ви, невероятна е.

Клиентът отново се усмихна.

— Вижте какво — рече Дарнъл и се приближи до вратата на шофьора. — Ще отида да взема ключовете и ще направим едно кръгче. Какво ще кажете?

Човекът се замисли и после кимна.

— Добре.

— Чудесно. Ей сега ще се върна, господин…

— Търнър. — Мъжът протегна ръка. — Райън Търнър.