Екзекуторът

47.

Тялото на мъртвата жена беше положено на масата за аутопсии и Робърт видя размера на пораженията й по-ясно.

— Според мен тя вероятно е била в безсъзнание, когато е била завързана за стола — обясни патоанатомът, — но няма подутини по главата.

— Упоена ли е била?

— Това е логичният извод. Все още чакам резултатите от лабораторията, но съм сигурен, че убиецът не е използвал силен интравенозен опиат.

— Защо? — попита Карлос.

— Това би било прекалено. Убиецът е искал жената да бъде в безсъзнание само няколко минути, за да я съблече и завърже. Не се е нуждаел от повече, защото е щял да загуби ценно време.

— Искал е тя да бъде в съзнание, за да страда — заключи Робърт и заобиколи от лявата страна на трупа.

— Всичко сочи към това — съгласи се доктор Уинстън. — Убиецът е знаел, че до понеделник трябва да напусне къщата. Изчислил е точно колко дълго ще я изтезава и се обзалагам, че е използвал всяка секунда.

— Притиснал е кърпа с опиат до носа и устата й? — попита Хънтър.

— Най-вероятно — кимна няколко пъти съдебният лекар. — Обикновен летлив опиат, почти сигурно на основа етер.

— Някакви названия?

Патоанатомът се усмихна.

— Всичко от енфлуран, десфлуран, севофлуран, изофлуран. Мога да ти напиша списък, ако искаш.

— Лесно ли се намират? — попита Гарсия.

— Да. И това са най-обикновените и безобидни опиати, които се вдишват.

— Страхотно!

— Поради състоянието на трупа няма да можем да разберем дали жената е била малтретирана сексуално, но не вярвам.

— Нито пък аз — съгласи се Хънтър. — Извършителят не търси сексуално удовлетворение.

— Главното изтезание не се вижда. — Съдебният лекар повдигна вежди.

— Какво имаш предвид? — заинтригувано попита Гарсия.

— Жената е страдала много от изгарянията на кожата и на плътта, но убиецът всъщност я е изпекъл жива. — Доктор Уинстън млъкна, за да могат двамата детективи да проумеят напълно думите му. Хънтър отмести очи към лицето на жената.

— А това е направо гениално — продължи съдебният лекар, който проследи погледа му. — Зловещо, но гениално.

— Имаш предвид, че е разтопил лицето й? — попита Гарсия.

— Постигането на ефекта. Кожата не се разтопява.

— Да, каза ми — кимна Карлос. — Тогава как, по дяволите, убиецът е направил лицето й да изглежда така?

— Използвал е катализатор. — Доктор Уинстън млъкна и вдигна показалец, за да наблегне на думите си. — Всъщност, изглежда, е използвал комбинация и точно това е гениалното.

Робърт направи гримаса, сякаш нямаше търпение да чуе обяснението.

— Определено трябва да го потвърдят от лабораторията, но убиецът, изглежда, е използвал комбинация от нещо като свинска мас и каучук.

— Каучук? — повтори Гарсия и се намръщи.

Доктор Уинстън кимна уверено.

— Може би дори латексова маска, каквито използват във филмите. Много хитро. Каучукът залепва по кожата като лепило. — Съдебният лекар прокара пръсти по лицето си, сякаш си слагаше овлажняващ крем. — Разтопява се от горещината, стича се по лицето на жертвата и създава желания ефект на разтопен восък от свещ. — Патоанатомът отстъпи назад и се обърна към двамата детективи: — И това не е всичко.