Екзекуторът

20.

Стаята на „Специални операции“ беше просторна и ярко осветена. В средата бяха поставени две метални бюра, вече оборудвани с компютри и телефони. На дървена масичка в ъгъла имаше факс машина. Грамадна дъска за писане и пълна до половината библиотека заемаха по-голямата част на западната стена. В отсрещния ъгъл имаше старомодно корково табло. Беше монтирано на поставка с колелца и стоеше до два очукани, сиви метални шкафа.

Снимките от местопрестъплението и показанията на свидетелите вече бяха сложени на бюрото на Хънтър и чакаха да бъдат подредени. Той включи компютъра и в същия миг на вратата се почука.

— Отворено е.

В стаята влезе полицаят Иън Хопкинс. Носеше кафяв хартиен плик.

— Детектив Хънтър, това са снимките на хората пред църквата вчера, които ме помолихте да направя. — Той даде плика на Робърт.

Гарсия беше забравил за това.

Снимките бяха двайсет и пет. Хънтър ги нареди на бюрото си, наведе се и започна внимателно да се вглежда във всяка.

— Мислите ли, че убиецът може да е бил в тълпата и да е гледал? — развълнувано попита Хопкинс.

— Възможно е — отвърна Робърт. Погледът му се отмести към друга снимка.

— Ако нямате нищо против, че питам, детектив Хънтър, защо го правите? — Любопитството на младия полицай се засили.

— Човешката природа е такава, че всички искаме признание за нещата, които правим. Много убийци изпитват удоволствие, като наблюдават драмата след извършеното от тях. Гордеят се с работата си.

— Гордеят се? — нервно се усмихна младото ченге. — Това е извратено.

— Серийните убийци обикновено се гордеят — потвърди Карлос.

— Сериен убиец? — прекалено въодушевено попита Хопкинс. — Този случай дело на сериен убиец ли е?

Гарсия се засмя.

Хънтър продължаваше да разглежда снимките.

— Мислите ли, че убиецът е на някоя от снимките, детектив Хънтър? — настоя Хопкинс.

— Вече валеше дъжд, когато си ги правил — отбеляза Робърт и поклати глава. — Всички са с качулки или с чадъри. И да е бил там, няма как да разберем.

— Оплескал съм нещата. — Младият полицай прокара пръсти през косата си. — Трябвало е да се приближа, нали?

Хънтър се обърна и го погледна.

— Не си виновен, че заваля, полицай…

— Хопкинс. Иън Хопкинс. — Той протегна ръка и Робърт я стисна.

— Ти направи, каквото те помолих, полицай Хопкинс.

Ченгето се усмихна. Неубедително. Чувстваше, че е трябвало да се представи по-добре.

— Откога си полицай, Иън? — попита Хънтър и го погледна изпитателно.

— Тази седмица ще станат три месеца.

— Харесва ли ти?

— Да, много.

— Първото местопрестъпление ли ти беше вчера?

— Не, бях и на две престрелки между банди и на един въоръжен обир. Във всичките имаше убити.

— Знам, че вчера ти много искаше да видиш местопрестъплението. Защо не го направи?

— Защото ми бе заповядано да стоя навън и да държа настрана зяпачите. И после да ги снимам.

Робърт погледна партньора си. Двамата мълчаливо се споразумяха.

— Искаш ли да продължиш да ни помагаш в разследването?

Очите на младото ченге блеснаха.

— Би било фантастично… — Той не можеше да повярва на късмета си. За полицаите случаят със сериен убиец е шампанското на убийствата и току-що му бяха отправили покана да се включи в купона.

— Добре. Капитан Блейк каза, че ще ни даде полицай, и аз ще поискам теб.

— Благодаря, детектив Хънтър.

— След седмица едва ли ще ми благодариш. — Робърт се облегна назад и сключи пръсти на тила си. — Няма да е лесно.

— Лесното не ме привлича, детектив Хънтър.

Робърт се усмихна.

— Добре. Като начало, откажи се от думите „детектив Хънтър“. Аз съм Робърт, а това е Карлос. — Той посочи партньора си. — Добър ли си с компютрите? Наясно ли си с търсенето, проучването и други такива неща?

— Да, много ме бива.

— Чудесно. Ще те запозная с Джак Кърли, главния човек в отдел „Информационни технологии“. Той ще ти обясни някои неща.

— Звучи страхотно.

— И още нещо — добави Хънтър и спря Хопкинс, преди да излезе от стаята. — Не трябва да обсъждаш случая и всичко, свързано с него, с друг, освен с Карлос и мен. Разбираш ли?

— Да. — Младото ченге кимна нетърпеливо, докато вървеше към вратата.

Телефонът на бюрото на Хънтър иззвъня.

— Детектив Хънтър.

Обаждаше се доктор Уинстън.

— Робърт, резултатите от аутопсията и някои лабораторни изследвания са готови. Мога да ти ги изпратя по електронната поща, но…

Той долови безпокойство в гласа на патоанатома.

— Тръгваме веднага, докторе.