Екзекуторът

132.

Робърт трябваше да го подтиква да говори. Докато Тайлър говореше, никой нямаше да умре.

— Но за да започнат да съществуват Дан и Кейт Тайлър, Майкъл Мадън и Катрин Дейвис е трябвало да изчезнат — спокойно подхвърли Хънтър, като внимаваше думите му да не прозвучат предизвикателно.

Тайлър започна да крачи из стаята.

— Отне ми известно време да убедя Кейт, че можем да го направим. Казах й, че може да заминем, където поискаме. Имах достатъчно пари, за да започнем нов живот и не беше необходимо да бъда в Лос Анджелис, за да продължа да печеля пари. Страхът й обаче беше по-силен от надеждата… до онзи ден в часа по английска литература.

— Час по английска литература? — попита Робърт, печелейки време.

Погледът на Тайлър стана унесен, докато си спомняше.

— В пубертета Кейт разви обичайния хормонален дисбаланс между естроген и прогестерон. Знаеш ли какви са последиците от този дисбаланс, детективе?

Хънтър премести тежестта си на другия крак.

— Това може да причини кръвоизливи по време на менструалния период.

— Точно така. — Тайлър изглеждаше смаян. — В случая на Кейт никакви дамски превръзки не можеха да спрат кръвотеченията. И в онзи ден тя беше неподготвена. Случи се четири дни по-рано, отколкото очакваше, по време на четвъртия час.

Робърт можеше само да си представя колко неудобно се е чувствало момичето. Той долови мъката в гласа на Тайлър.

— Навсякъде имаше кръв, сякаш я бяха простреляли. Слухът се разпространи бързо като горски пожар. Стратър и бандата му имаха ново оръжие, с което да тормозят Кейт. И точно това направиха. Те пуснаха мълвата, че тя е курва и е пометнала в класната стая. — Тайлър прокара пръсти през косата си и си пое дълбоко дъх. — Започнаха да я наричат „Детеубийца“ и да се шегуват колко грозно щяло да бъде бебето, защото тя е майката… — Той млъкна, за да даде възможност на Хънтър да размишлява върху сериозността в гласа му, която внушаваше подтекста. — След толкова много години тормоз Кейт не издържа. Искаше да умре. Мислеше за самоубийство. Ето защо й казах, че и двамата може да умрем, поне за всички, които познаваме. Две седмици по-късно отидохме на къмпинг и планинско катерене в Аризона и повече никой не чу за Майкъл Мадън и Катрин Дейвис, въпреки че намериха следи от нещастния случай. — Той се ухили гордо. — Знаеш ли, че ако някой изчезне в планината, има само петдесет процента шанс да го намерят?

Хънтър знаеше статистиката.

— Започнахме нов живот в Колорадо. След няколко години отлетяхме за Рио де Жанейро да ни оперират. Вече никой нямаше да ни поглежда и да ни се присмива заради ушите, носа или нещо друго. Но по време на една от процедурите с Кейт възникнаха усложнения.

Робърт присви очи от любопитство.

— Тя едва не умря. Не бях изпитвал подобно нещо като страха, че може да я загубя. Това ме парализираше до мозъка на костите. Кейт беше всичко за мен.

Хънтър отново премести тежестта си на другия крак. Краката му започнаха да се схващат, гърбът го заболя и почувства крампи в мускулите.

— Въпреки че имахме съвършено различен живот, далеч от всичко и всички, които мразехме — продължи Тайлър, — ние не успяхме да избягаме от миналото си. Години наред се опитвахме да имаме деца, но Кейт не можеше да забременее. Лекарите ни казаха, че физически й няма нищо. Проблемът бил психически. — Той развълнувано потърка лице с двете си ръце. — Тя се страхуваше, че ще роди грозно бебе, както бяха казали Стратър и бандата му. Никога не забрави думите им. Променихме външността си, но не и гените, които можеше да предадем на бебето. Кейт не искаше детето ни да преживее същото като нас. Разбираш ли, детективе? Не можехме да създадем семейство заради психичните травми, които ни нанесе бандата на Стратър.

Светлината на единия месингов фенер помръкна. Тайлър се приближи до предната страна на металната маса, но пак беше твърде далеч от Робърт, за да може детективът да предприеме нещо.

— Един психиатър предложи да се върнем в Лос Анджелис. Трябвало да се изправим пред страховете си. Пренебрегването им само подхранвало несигурността и щяло да ни попречи да продължим по-нататък. Завръщането в Лос Анджелис било първата стъпка. На Кейт й бяха нужни години, за да се съгласи, но психиатърът се оказа прав. — Той се усмихна леко. — Преди тринайсет месеца Кейт ми се обади в офиса. Плачеше от радост. За пръв път през живота си беше истински щастлива. Купила си всевъзможни тестове за бременност от една аптека, за да бъде сигурна, и всичките показали един и същ резултат. Най-после щяхме да имаме деца.

По гърба на Хънтър полазиха ледени тръпки от радостта в гласа на Тайлър.

— Празнувахме всеки ден. Но една вечер направих глупостта да я заведа в ресторант на булевард „Санта Моника“. — Очите на Тайлър заблестяха от гняв. — Докато вечеряхме, чухме един клиент да ругае сервитьор, че е сбъркал нещо дребно. Той се погрижи всички в заведението да чуят как унижава горкото хлапе. Видях, че Кейт се вцепени. Тя позна гласа му преди мен.