Екзекуторът

83.

Детективите се намръщиха, спогледаха се озадачено и се втренчиха в капитана.

— Сигурна ли сте, че крещите на детективите, на които трябва? — попита Робърт и учудено повдигна вежди.

Пронизващият поглед на Блейк се съсредоточи върху него.

— А ти сигурен ли си, че искаш да остроумничиш точно днес?

Хънтър изопна тяло.

— Капитане, нямаше ни цял ден и нямам представа за какво говорите.

— Аз също — обади се Карлос.

— Бихте ли ни обяснили? — спокойно попита Робърт.

— Мисля, че бях пределно ясна да потърсите онова момиче ясновидката, ако наистина е такава.

Хънтър все още недоумяваше:

— Тя обади ли се?

— От къде да знам, по дяволите? На личен телефонен секретар ли ти приличам?

Робърт погледна партньора си, който гледаше Барбара с широко отворени очи.

— Може би трябва да говорите по същество, преди изпъкналата вена на челото ми да се спука, капитане. Не разбираме за какво става дума.

— Видяхте ли днешния вестник?

Гарсия поклати глава, а Хънтър продължи да гледа втренчено.

— А, забравих. Ти не четеш вестници, защото те потискат. Нали така каза?

Робърт не беше в настроение да се включи в играта на иронични подмятания.

— Какво пише във вестника, капитане?

— Двамата сте на първата страница. — Блейк хвърли на бюрото на Хънтър „Ел Ей Таймс“, който носеше. Вестникът беше прегънат на две. Черно-бяла снимка на Робърт и Карлос, които седят на маса пред кафене в компанията на млада жена, заемаше една четвърт от страницата. Хънтър грабна вестника. Гарсия се приближи до него и се опита да прочете статията над рамото му. Момичето на снимката беше Моли Удс.

Робърт мълчаливо прочете материала, който обясняваше, че детективите Робърт Хънтър и Карлос Гарсия от отдел „Убийства“ са толкова закъсали за улики в разследването на убийствата на отец Фабиан и Аманда Райли, че прибягват до услугите на ясновидка. Статията беше написана от Клеър Андерсън.

— Кучка — измърмори Хънтър.

Гарсия взе вестника от ръцете му.

— Действали сте зад гърба ми — ядосано отбеляза Блейк.

— Само разговаряхме с нея, капитане, и изслушахме какво има да ни каже. Това правим, когато извършваме разследване, забравихте ли? Говорим с разни хора и задаваме въпроси.

— Според репортажа вие сте я помолили да ви помогне с разследването. Направихте ли го?

Никой не отговори.

— Без да получите разрешение от шефа си? В случая от мен. — Тя сложи ръце на кръста си.

Робърт прокара ръка по лицето си и въздъхна:

— Въпрос на психология, капитане.

— Какво?

— Тя беше нервна и се колебаеше. Трябваше да я предразположа, за да не се чувства заплашена. Като й казах, че се нуждаем от помощта й, аз промених баланса на силите.

— Тогава наистина сте я помолили за помощ — настоя Блейк.

— Беше игра на думи, за да я накараме да говори, капитане. Аз съм главният детектив в разследването. Направих каквото мислех, че трябва. Така работя.

— Чакай малко. — Блейк вдигна ръка и гневно се вторачи в Хънтър. — Замеряш ме с титли? Ти си главният детектив в разследването, защото аз съм казала така, решение, за което започвам да съжалявам. Станахме за смях на полицейското съсловие в Лос Анджелис. В статията ни наричат „мистична полиция“, ченгетата „Таро“. — Тя млъкна, като гледаше ту единия, ту другия. — Нищо чудно, че кметът ми се обади и крещеше като ненормален. Сега пък ме обвинява, че не мога да ръководя както трябва отдела си. Липсвал ми авторитет, за разлика от предшественика ми. Знаете ли колко много ме вбеси това? — Блейк не изчака отговор. — Той е повел кръстоносен поход да ви понижи в регулировчици, ако не и завинаги да ви изхвърли от полицията. И аз мога да ви уверя, че набира инерция. — Тя започна да крачи из стаята. — Казах ви, че искам всичко да бъде по правилата и ако намерите момичето, да го доведете тук. То трябваше да бъде разпитано предпазливо и аз исках да гледам.

Робърт потърка очи и се облегна на бюрото си.

— Момичето беше уплашено, капитане. Беше готово да говори, но не тук. Изнервя се в стаята за разпити. Пожела да се срещнем на публично място.

— Не се подчинихте на заповедта ми, защото тя е поискала така?

— Трябваше да взема решение, капитане. Или да действам по правилата, или да чуя какво ще каже Моли. Не можех да получа и двете.

— Как е разбрала репортерката за какво сме говорили? — попита Карлос. — С мощни насочващи се микрофони?

Хънтър поклати глава.

— Подслушването може да доведе до съдебно преследване. Клеър Андерсън може и да е кучка, но не е глупава и не би рискувала. Освен това, ако беше подслушвала, щеше да публикува всичко, което Моли ни каза за виденията си.

— И какво по-точно ви каза момичето? — От безпокойството гласът на Блейк достигна нови висоти.

Робърт й преразказа разговора им с Моли Удс. Тя го изслуша, без да го прекъсне, но безупречно оскубаните й вежди се повдигнаха леко няколко пъти, показвайки изненада.

— Знаела е за номерирането? — учудено попита. Очите й бяха приковани в Хънтър, който мълчаливо кимна.

— Винаги съм бил скептично настроен към екстрасензорните възприятия, капитане — намеси се Гарсия, — но след вчера мисля, че това момиче не лъже.

— Дори да е така, въпросът е, че не сте се подчинили на заповедите ми. Направили сте мен и отдела да изглеждаме глупаво. — Блейк замълча за миг, докато се чудеше какво да направи. — Твоята приятелка репортерката очевидно е говорила с Моли. Сега ще я връхлетят десетки репортери. Къде е момичето?

Мълчание.

— Не ми казвайте, че не знаете, по дяволите!

— Казах й, че трябва да поддържаме връзка, и тя отговори, че ще ми се обади днес, но още не е звъняла.

— А защо ти не й се обадиш?

— Моли няма мобилен телефон.

Блейк въздъхна дълбоко.

— Каза ли ви къде живее?

— Не, и не можех да я принуждавам — отвърна Робърт и седна зад бюрото си.

— Няма да можем да я намерим, нали? — Капитанът започна да масажира врата си, опитвайки се да отпусне напрегнатите мускули на раменете си. — Тя е твърде млада, за да има законен договор за наем, и много ще се изненадам, ако е използвала истинското си име, за да наеме стая някъде. Ако е видяла вестниците, а аз предполагам, че го е сторила, Моли е уплашена и се крие. Проблемът е, че независимо дали има видения или не, тя знае подробности за разследването, които не трябва да изтичат. Разбиращ ли какво говоря, Робърт? — Гласът й беше спокоен и авторитетен. — Ти не си единственият, който познава психологията. Ако я открият, репортерите ще я убедят да говори, гарантирам го. Намерете я. — Барбара отвори вратата, но преди да излезе, отново се обърна към двамата детективи: — И ако пак изпълните подобен номер или не се подчините на пряка моя заповед, кълна се в Бога, че следващата ви работа ще бъде да чистите тоалетните. — Тя тресна вратата толкова силно, че стаята се разтресе.

Карлос прониза с нервна въздишка последвалата тишина.

— Имаш ли представа къде може да е Моли?

— Ще я намеря — обеща Хънтър. — Имай ми доверие.