Екзекуторът

129.

Хънтър стоеше неподвижно и се прицелваше. Нуждаеше се само от една възможност.

— Видя какво съм направил. Знаеш, че не блъфирам — продължи мъжът. Гласът му беше спокоен, какъвто беше, когато се запознаха. — Ще ти дам само секунда. — Той освободи предпазителя на пистолета.

— Добре — извика Робърт и предпазливо сложи оръжието си на пода.

— Ритни го към мен.

Хънтър се подчини и пистолетът му спря на трийсетина сантиметра от стола, за който беше завързан Карлос.

Най-после Дан Тайлър, собственикът на къщата в Малибу и човекът, който им беше казал за снимките над камината, излезе иззад колоната и взе пистолета на Робърт от пода.

— Тръгни към мен. Бавно. Направиш ли рязко движение, партньорът ти ще умре пръв.

Хънтър запристъпва към него. Тайлър се приближи заднишком до металната маса.

— Достатъчно — рече Тайлър, когато Робърт стигна до Карлос. — Откачи белезниците от кобура си и ми хвърли ключа. Не е необходимо да ти казвам, че трябва да го направиш бавно, нали?

Детективът изпълни заповедта.

— А сега сложи белезниците на ръцете си зад гърба.

Чу се изщракване.

— Обърни се и ми ги покажи.

Робърт се подчини и опъна белезниците, за да му покаже, че са стегнати.

— Коленичи до партньора си.

Решителният поглед на Хънтър не се отместваше от лицето на Дан Тайлър.

— Играта свърши, Майкъл — монотонно изрече.

— Знаеш, че няма да се измъкнеш.

Тайлър остана невъзмутим.

— Никой не ме е наричал Майкъл много отдавна — подсмихна се той. — Не искам да се измъквам, детективе. Нямам нищо и никого, при когото да отида. Щом приключа, не ме интересува какво ще стане с мен. Животът ми свърши преди година.

Робърт си спомни първия им разговор. Тайлър спомена, че съпругата му е починала преди дванайсет месеца.

— Убийствата на тези хора няма да върнат Катрин.

— Кейт — изкрещя Тайлър. — Името й беше Кейт.

— Убийствата на тези хора няма да върнат Кейт — повтори Хънтър.

Тайлър го изгледа гневно. От очите му сякаш се разхвърчаха искри.

— Ти нямаш представа какво правя и за какво става дума.

— Знам повече, отколкото мислиш.

Тайлър се усмихна предизвикателно.

— Нима? — Сложи двата пистолета на металната маса и погледна часовника си. — Хубаво, имаме време. Позабавлявай ме.