Екзекуторът

134.

Моли Удс затвори очи и остави силната струя гореща вода да масажира схванатите й мускули. Лека мъгла от пара беше изпълнила малката баня и сега пълзеше под вратата и влизаше в коридорчето. Тя бе имала видение преди няколко часа и все още не можеше да спре да трепери. Знаеше, че той идва за нея. Видя кръв, паника и страх и трябваше да избяга.

Облегна се на белите плочки и се запита дали беше постъпила правилно. Не познаваше много хора в Лос Анджелис. Всъщност единственото момиче, с което се беше сприятелила, откакто дойде преди три години, беше Сюзан Зилинска. Веднъж Сюзан каза на Моли, която познаваше като Моника, че ако се нуждае от нещо, винаги може да разчита на нея.

Моли трепереше и плачеше, когато почука на вратата на Сюзан преди по-малко от час. Приятелката й се разтревожи и тя й разказа някаква глупава история, че се е скарала и е скъсала с гаджето си.

— Не знаех, че имаш гадже — рече Сюзан и я прегърна. — Не те е ударил, нали? Защото ако го е сторил, веднага ще се обадя на ченгетата.

Двете разговаряха и пиха кафе. Моли трябваше да обвие историята си в много по-голяма лъжа.

— Остани тук тази нощ, Моника — предложи Сюзан. — Всъщност може да останеш, колкото искаш. Компанията ти ще ми бъде приятна.

— Благодаря — усмихна се Моли.

— Изглежда ти е студено. Вземи си горещ душ, а аз ще приготвя нещо за ядене. После ще ти кажа каква страхотна новина получих днес.

Моли спря водата и отвори плъзгащата се врата на кабинката. Дрехите й бяха на пода, където ги беше съблякла. Сюзан й беше дала чисти хавлии, затова уви една около тялото си и използва другата за косата. С дясната си ръка избърса замъгленото огледало и се вгледа в лицето си.

Беше решила да се обади на Хънтър и поне да му каже, че е добре. Не беше справедливо към него, след като той се опитваше да й помогне. Но в страха си какво може да се случи тя не беше удържала на обещанието и бе изключила мобилния си телефон.

Изведнъж през тялото й премина обезпокоително усещане. Моли се уплаши и се завъртя към вратата на банята, сякаш някой беше там и я гледаше. Беше сигурна, че чу нещо като сподавен писък. Застана неподвижно и се ослуша, но чу само капките, падащи от душа. С треперещи ръце хвана дръжката на вратата, открехна я и надникна. Всички лампи бяха изгасени.

— Сюзан? — неуверено извика тя.

Тишина.

Предпазливо излезе в коридора и зачака.

Нищо.

Вляво бяха малката всекидневна и кухнята, а вдясно — спалнята, но апартаментът изглеждаше безлюден.

— Сюзан? Всичко наред ли е? — Гласът й започна да трепери. Тя тръгна наляво, оставяйки леки мокри отпечатъци върху дървения под. Не познаваше разпределението в апартамента, който сега се осветяваше само от лампата в банята. Предпазливо се запромъква напред и спря, когато стигна до дневната. Неконтролируем страх я накара да потрепери конвулсивно. Тя безуспешно се помъчи да се пребори със сълзите, които замъглиха зрението й. — Сюзан, къде си?

Моли избърса очите си и пристъпи напред.

Лампата в банята угасна.