Екзекуторът

70.

Приглушено, единично изщракване от компютър извести за пристигането на ново съобщение. Този път Майк Бриндъл им изпращаше резултатите от анализа на кръвта от снимките, които бяха намерили на полицата над камината. Робърт ги прочете пръв и после ги даде на партньора си.

— Убиецът е използвал една и съща кръв върху двете снимки? — колебливо попита Карлос.

Хънтър кимна и потърка очи.

— Това не отхвърля ли теорията, че убиецът е използвал кръвта на предишните жертви, за да бележи следващите?

— Съвсем не. — Робърт се върна на мястото си зад бюрото и посегна към мишката на компютъра.

Гарсия изчака няколко секунди, но не получи отговор.

— Искаш ли да обясниш?

— Това не са реалните жертви, а техни снимки. Да предположим, че извършителят убива жертвата и взима само толкова кръв, колкото да номерира следващата, без да помисли, че числото може да бъде отмито или заличено по някакъв начин и че ще трябва отново да го напише. — Хънтър натисна няколко клавиша на клавиатурата. — И когато се налага да използва снимките, за да претендира, че е отнел живота на първата и втората жертва, той не е имал кръв от предишната.

Карлос се замисли.

— И затова се приспособява и използва същата кръв, за да номерира двете снимки.

Робърт изведнъж престана да се занимава с компютъра и погледна партньора си.

— Той не е използвал тяхната кръв.

— Какво?

— Убиецът е бил на местопрестъплението, когато е оставил двете снимки над камината.

— Е, И?

— Можел е да използва кръвта на Аманда. Тя е била там и не му е трябвала толкова много кръв, за да напише две малки числа на гърба на снимките. Защо не е използвал нейната кръв?

Гарсия бавно поклати глава.

— Можел е да използва и кръвта на отец Фабиан — продължи Хънтър. — Очевидно е носел кръв, за да напише числото четири на гърба на Аманда. Трябвало му е съвсем малко количество за всяко число.

Карлос прехапа устни и се замисли.

— Може би е написал числата на гърба на снимките, преди да отиде в къщата в Малибу — предположи.

— Добре, но тогава защо не е използвал кръвта на отец Фабиан? Носел я е в себе си след убийството в „Седемте светии“.

— Може би му е останала кръв от предишните жертви.

— Според резултатите от анализа кръвта не е на Аманда, нито на отец Фабиан и не е на бременната жена, използвана върху свещеника.

— Ако предположенията ти са верни и убиецът е използвал кръвта на предишната жертва, за да бележи следващата, кръвта върху снимките не е на втората, третата или четвъртата жертва.

— Именно.

Гарсия се подпря на бюрото си и се втренчи в партньора си.

— По изражението ти разбирам, че не вярваш, че кръвта принадлежи и на първата жертва.

— Мисля, че убиецът запазва малко количество кръв, за да бележи следващата жертва, и след това изхвърля остатъка.

Карлос се почеса по брадичката и разтревожено сбърчи чело.

— Ако теорията ти е правилна, защо го прави? Защо убиецът използва кръвта на предишната жертва, за да бележи следващата?

Робърт отвори широко очи и почувства, че пулсът му се учестява.

— Свързва ги.

— Убиецът ги свързва?

Хънтър кимна.

— Използвайки кръвта на единия върху другия, той свързва първата и втората жертва и втората и третата с третата и четвъртата. Може би всичките са свързани, но още не знаем. Убиецът ни подсказва, че има връзка.

Гарсия застана неподвижно за миг. Осени го нова мисъл.

— В такъв случай, имам два въпроса към теб. Ако теорията ти е вярна, тогава чия кръв е използвал убиецът, за да бележи първата жертва, тъй като няма предишна? И второ, щом смяташ, че убиецът може да е използвал кръв от всяка от жертвите, за да напише числото на гърба на двете снимки, от къде е кръвта?

Робърт спря до прозореца и се загледа в оживеното улично движение.

— Може би отговорът на двата въпроса е един.

Карлос повдигна вежди в очакване.

— Убиецът е използвал собствената си кръв.