Екзекуторът

82.

Хънтър отиде в гимназията в Комптън и намери годишника от 1985 — годината, в която отец Фабиан се беше дипломирал. Успя да изрови и стари дневници и протоколи от учителски съвети. Младият свещеник беше изключван временно няколко пъти през първата си година. Интересното беше, че и седемте отстранявания бяха поискани от една и съща учителка — госпожа Патриша Рийд, която преподаваше по алгебра, най-слабия предмет на Брет, съдейки по оценките му. Учителите обикновено си спомнят лошите си ученици по-добре от отличниците. Робърт беше сигурен, че Патриша Рийд помни Брет Стюарт Никълс.

Денят преваляше от бледосин здрач в тъмна нощ, когато Хънтър влезе в кабинета си. Гарсия беше дошъл само две минути преди него, стоеше пред таблото със снимките и внимателно разглеждаше едната фотография. Той се обърна към партньора си.

— Няма да повярваш какво открих — развълнувано възкликна Карлос и размаха снимката в ръката си.

Хънтър озадачено повдигна вежда и се приближи до него.

— Взех я от старо складово помещение в гимназията в Гардена. — Гарсия му подаде снимката.

— Складово помещение?

Карлос му разказа набързо как е минал денят му в гимназията в Гардена и заби показалец на снимката.

— Второто момиче вляво.

Робърт се вгледа в момичето и не след дълго я позна.

— Аманда Райли.

— Точно така. — Гарсия извади старомодна лупа в стил Шерлок Холмс от бюрото си и я даде на партньора си. — Това обаче не е всичко. Погледни момичето вдясно, онова с веселото изражение.

Хънтър отново анализира снимката, този път по-дълго. В девойката нямаше нищо особено и той се приготви да попита: „Какво за нея?“, когато го забеляза.

— Шегуваш се.

— Позната ли ти изглежда?

Робърт се обърна към таблото със снимките и откачи фотографията на жената, която бяха намерили на полицата над камината в къщата в Малибу, онази, на чийто гръб беше написано числото две. Той я занесе на бюрото си и я сложи до снимката с четирите ученички. Очите му се стрелнаха няколко пъти между двете фотографии и сетне се насочиха към партньора му.

— Тя е.

Карлос бавно кимна.

— И аз така си помислих, но не носех тази снимка. — Посочи фотографията на жената на бюрото на Хънтър. — Трябваше да се върна тук, за да го потвърдя. Сега съм сигурен. Те са ходили в едно и също училище. Аманда и предполагаемата втора жертва са били приятелки.

— Как се казва? Коя е тя?

— Все още не знам.

— Намери ли годишника?

Гарсия му разказа за откраднатите годишници и изгорялата печатница.

— Училището може да има снимка на випуска, но не съм сигурен. Както вече казах, първо трябваше да потвърдя подозрението си и когато излязох от склада, всички си бяха тръгнали. Днес е последният работен ден за преподавателите. Гимназията е затворена за празниците. — Той се върна до бюрото си. — Ако имат снимка на випуска и не е открадната, вероятно ще бъде в библиотеката.

— Господин Дейвис няма ли ключове?

— Може би, но няма да знам от къде да започна. Библиотеката е огромна. Само ще си загубя времето. Трябва ни библиотекарката, или някой, който работи там, а от днес всичките са във ваканция.

Робърт се замисли.

— Да опитаме да се свържем с директора или с някой, който знае къде са снимките на випуска. — Той погледна снимката на момичетата. — Две от тях са мъртви. Другите две вероятно са в голяма опасност. Трябва да ги намерим, при това бързо.

Вратата на кабинета се отвори с оглушителен трясък и двамата детективи се обърнаха. В стаята влезе капитан Барбара Блейк. Беше вбесена.

— Какво си мислите, че правите, по дяволите? — попита тя.