Екзекуторът

104.

Робърт леко сбърчи чело.

— Стратър?

— Така му викахме. Той беше запален почитател на „Кис“ и „Стратър“ беше любимата му песен.

— Хубаво парче — съгласи се Хънтър.

Този път усмивката на Питър беше искрена.

— Той беше гадно копеле, но страхотен пич. Ако в бандата имаше водач, това беше Стратър. Не се страхуваше от нищо, освен от оси. Беше алергичен към тях. Долетеше ли оса, той офейкваше като мълния.

— В гимназията в Комптън ли учеше?

Елдър се засмя.

— И мъртъв не можеха да го докарат в училище. Стратър мразеше образованието. Казваше, че може да научи всичко, което му трябва, от улицата. — Той отново се вгледа в снимката и тъжно поклати глава.

— Как беше истинското му име?

— Да ме вземат дяволите, ако знам. Познавахме се само от улицата. Знам името на Брет, защото учехме в едно училище. На улицата наричахме всички с прякори. Стратър, Манди, Дебс. Брет беше Би Ес, но това не означаваше Брет Стюарт. Аз бях Кикър. Имаше Джей Джей, Дабъл Ди и Липс6. — Елдър забеляза заинтригувания поглед на детектива и поясни: — Джей Джей беше откачено, мършаво копеле, Дабъл Дий беше чернокож и вечно танцуваше, а Липс беше знойна пуерториканка. Тя имаше най-сексапилните устни, които съм виждал или целувал. — Той се усмихна, докато си спомняше.

— И никога ли не си ги наричал с истинските им имена?

— Не — невъзмутимо отвърна Питър. — Не знаех истинското име на Стратър или Джей Джей. Странно ми беше да произнасям името на Липс. Дабъл Ди беше нещо като Дарнъл или Даръл.

— Дабъл Ди — Дарнъл Дъглас. — Робърт предпочете да не споменава нищо засега. Искаше да идентифицира двамата останали членове на бандата. — Ами Джей Джей и Липс? В гимназията в Комптън ли учеха?

— Не.

— И те ли бяха улични хлапета като Стратър?

— Не. Учеха някъде, но не беше в гимназията в Комптън. Не знаех къде учат и не ме интересуваше. Всичките мразехме училището. Мисля, че те двамата напуснаха като мен.

Хънтър извади годишника на гимназията в Комптън.

— Може ли да те помоля само за едно последно нещо? — Сложи годишника пред Елдър, който озадачено повдигна вежди. — Би ли погледнал годишника и посочил учениците, с които се заяждахте най-много?

— Защо? Вече ти казах, че теорията ти не струва. Убиецът е очистил момиче, което не беше в бандата.

Време беше Робърт да изиграе последния си коз. Той извади снимка на Дарнъл Дъглас и я сложи на масата.

— Познаваш ли го?

Питър погледна фотографията и след няколко секунди се намръщи. Той изви тяло напред и взе снимката.

— Мамка му. Това е Дабъл Ди — ухили се. — Напълнял е.

Хънтър си пое дълбоко дъх.

— Той беше намерен убит вчера.

Затворникът рязко вдигна глава.

— Убиецът е същият. — Робърт трябваше да разсъждава бързо. — Джесика Пиърс може и да не е била член на бандата ви, но вероятно го е раздразнила по някакъв начин. Може би убиецът е бил влюбен в нея и тя му се е подиграла и го е поставила в неудобно положение пред другите. — Той отново посочи снимките: — Пътищата на Брет, Стратър, Дабъл Ди и момичетата не са се пресичали в живота им на възрастни хора. Всичките са тръгнали по различен път. Нищо не свързва петте жертви, освен училищните дни и старата ви банда. Това не е случайно съвпадение.

Лявото око на Питър леко потрепна.

— Все още можем да ги спасим. — Хънтър почука по снимката на момичетата, като се погрижи пръстът му да попадне на Аманда Райли. — Но те се нуждаят от помощта ти. — Протегна ръка и подаде син флумастер на затворника.

Елдър дълго мълча, а после взе флумастера и нарисува кръг на масата около годишника.

— Ето. Тормозехме почти всички в училище.

— Добре, но може ли да стесниш кръга и да включиш и онези, които сте закачали извън училище?

— Защо да ми пука за тях? Никой не дойде да ме види. Изобщо не се интересуваха как я карам. Дори Би Ес не дойде, а беше най-добрият ми приятел.

Робърт се опита да измисли какво да каже. Можеше да излъже и да убеди Питър, че това не е вярно и че Брет и Аманда са искали да го посетят, но са им отказали. Елдър обаче щеше да запомни това до края на живота си, а никой не заслужаваше такова психично мъчение.

— Не мога да отговоря на този въпрос. Само ти можеш да намериш причина защо да ти пука.

Двамата се втренчиха един в друг и последвалото мълчание сякаш продължи цяла вечност.

— Това може да отнеме доста време, ченге — най-после каза затворникът, отвори годишника и взе флумастера.