Екзекуторът

62.

Окръжната лаборатория по патоанатомия официално отваряше в осем сутринта от понеделник до петък, но Робърт нямаше намерение да чака дотогава. Знаеш, че Майк Бриндъл става рано, и му звънна в седем без петнайсет. Криминалистът вече отиваше на работа и Хънтър го срещна на входа за персонала в седем. Бриндъл се изненада, че Робърт е открил двете снимки, но не можа да скрие разочарованието си, че екипът му не ги е намерил.

Той каза на Хънтър, че вече имат резултати от къщата в Малибу. Частичният отпечатък, който бяха намерили в едната стая на горния етаж, засега не бе открит в Националната база — данни за пръстови отпечатъци. Влакната от прахосмукачката в килера бяха твърде често срещани, за да им подскажат някаква улика. Зъбните отпечатъци потвърждаваха, че черепът, намерен в камината, принадлежи на отец Фабиан, но кръвта, с която на гърба на Аманда Райли беше написано числото четири, не беше на бременна жена, за разлика от кръвта върху свещеника.

— А ти какво установи? — попита Робърт.

Майк му даде лабораторния доклад.

Хънтър го прочете набързо и се намръщи.

— Кръвта е на отец Фабиан?

Бриндъл кимна.

Робърт машинално погледна числата на гърба на двете снимки от полицата над камината. Мисловният му процес анализира всичко от А до Я само за две секунди.

— Жената е номер две — измърмори, но Майк го чу.

— Е, какво мислиш?

Хънтър бързо разтърси глава, сякаш излизаше от унес.

— Убиецът използва кръвта на предишната жертва, за да номерира следващата.

Бриндъл замислено потърка устните си.

Робърт посочи снимката на жената.

— Втората жертва е бременната жена, с чиято кръв убиецът е написал числото три върху гърдите на свещеника. Обзалагам се.

Майк се съгласи, че в предположението има логика.

— Веднага ще кажа да анализират кръвта на гърба на снимките. Скоро ще има резултат.

Капитан Блейк вече чакаше в кабинета на Хънтър за съвещанието им в девет, когато той влезе. Гарсия й беше разказал какво се е случило през нощта и преди Робърт да успее да съблече якето си, на вратата се почука и към тях се присъедини Хопкинс.

— Мислите ли, че това наистина е така или убиецът ни обърква? — спокойно попита Барбара, докато гледаше снимките на корковото табло.

— Как да ни обърква?

— Подхвърля ни двама непознати, които са издирвани. Сигурно много добре съзнава, че ще ни отнеме време, докато установим самоличността им, и дори още по-дълго, за да потвърдим, че са умрели. Сложил е двете снимки над камината, за да ни върже ръцете. Може би се опитва да ни забави и да ни запрати в абсолютно погрешно разследване, а той да е свободен да намери следващата си жертва.

Хънтър поклати глава.

— Действията на убиеца са по-целенасочени. Мисля, че той не се стреми да отклонява вниманието ни. Причината да ни остави снимките на първите две жертви е, че държи да знаем, че ги е убил той.

— Защо? — раздразнено попита капитанът. — Намеква, че не сме достатъчно компетентни да го направим сами?

— Ако поради някаква причина числата са били заличени от труповете, може би няма да можем да ги намерим сами — съгласи се Робърт за изненада на Блейк. — Ето например последните две жертви. Знаем, че Аманда Райли е била премахната от убиеца на отец Фабиан само защото извършителят е искал да знаем. Ако не беше номерирането, нейният случай щеше да отлежава на бюрото на двама детективи от шерифския отдел в Малибу поне докато черепът, намерен в камината, бъде обработен и получехме потвърждение, че е на отец Фабиан.

— Така е — рече Карлос, който се беше подпрял на бюрото му.

— Мислехме, че отец Фабиан е убит от ритуален убиец, спомняте ли си? Всичко сочеше към това. — Хънтър се беше обърнал към таблото със снимките. — Убийството на Аманда Райли има съвършено различен метод на действие. Отец Фабиан е убит бързо и почти без болка. Един удар във врата и той е умрял мигновено. Съгласен съм, че всичко е оплискано с кръв, но нищо не показва, че е бил изтезаван. Аманда Райли, от друга страна, е била изгорена жива. Страдала е часове наред.

Барбара направи гримаса.

— Ако не беше номерирането, дори Шерлок Холмс нямаше да може да разбере, че двете убийства са извършени от един и същ човек. — Робърт се прокашля и сетне продължи с по-спокоен тон: — Имаме работа с много различен тип сериен убиец.

— В какъв смисъл? — попита Гарсия.

— Серийните убийци много рядко променят метода на действие, с който се чувстват удобно. Дори да го сторят, отклоняват се съвсем малко, предимно деградират към нещо още по-жестоко. Този убиец е толкова хладнокръвен и организиран, че драстично променя тактиката си от една жертва на друга, без да се паникьосва.

— Серийните убийци обикновено не търсят някакво удовлетворение? — попита Хопкинс.

— Да.

— А какво удовлетворява този убиец?

Хънтър бавно потърка лице и без да бърза, отговори:

— Страховете им.